Пиратът (С черен лъв на мачтата)
- Автор: Родев Цончо
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пиратът (С черен лъв на мачтата)». Краткое содержание книги:
Представиха се един на друг. И Анхел ди Буенафортуна преживя втората си изненада — бе помислил посрещача за някой корабник от свитата на прочутия пират, а то се оказа самият Кривич. Отначало не повярва на ушите си: възможно ли беше този прославен Кривич, който се бе превърнал в страшилище за великата Генуа и навярно бе прехвърлил богатства за милиони от нейните кораби в трюмовете на своите, да ходи така, по разгърдена бяла риза? Ами че ако не беше тази тънка ивица дантела около врата, нали можеш да го помислиш за рибар, приготвил се за неделна литургия, или даже още повече — за бащинник168 или парик, тръгнал по празник на хоро в стъгдата на селото?
С изпитателно око и Кривич огледа госта си. И тънка подигравателна усмивка се сгуши между брадата и мустаците му. Макар да идваше на гости, каталанът бе навлякъл пълни бойни доспехи — стоманен шлем със снопче пера на върха, излъскана до блясък броня и също такива раменници и наколенници. Пък колко оръжие бе накачулил по себе си! То бяха меч и мечица, бойна брадва, шотландски боздуган169 и какво ли още не. Ако имаше на ум сам, с двете си ръце, да превземе Свети Иван, той надали щеше да се запаси с повече оръжие.
Иначе от Анхел ди Буенафортуна се излъчваше дива мощ, която напълно отговаряше на мрачната му слава. Висок, но не чак великан, той беше с широка, почти квадратна глава, поставена върху як, масивен врат. Вероятно огромна сила имаше и във всеки мускул на тялото му, щом като с цялата тази железария върху себе си мъжът се движеше с лека и пъргава походка; за такива като него се казва, че „камък да стисне — вода ще пусне“. Ала в това време, когато физическата мощ се смяташе украшение за мъжа, при Анхел ди Буенафортуна тя отблъскваше. Кривич се запита за причината и скоро я откри — тя беше животинска, не човешка. Отблъскваше и този постоянен израз на стръвен хищник върху лицето на каталана. За това лице очевидно се полагаха много грижи — от прическата, която се подаваше изпод шлема, до майсторски подстриганата в четириъгълна форма черна къса брада, — ала тясното чело, съединените свъсени вежди, приближените очи на рис, потръпващите ноздри и тънките като ивички синкави устни издаваха жестокосърдечна и безжалостна природа.
Разговорът, както е речено, не потръгна още от първата дума. Кривич произнесе неизбежното приветствие:
— Добре дошъл на моя остров, ди Буенафортуна.
А каталанът отвърна троснато:
— Барон ди Буенафортуна.
„О, такава ли била работата! — присмя се в себе си Кривич. — Много добре, приятелю. Тогава ще те науча на що българите думат «каквото повикало, такова се обадило». А ти се сърди на себе си…“ Но гласно се поправи спокойно:
— Добре дошъл на моя скромен остров, барон ди Буенафортуна. Не крия, че поканата ми е за разговор по работа, ала постигнем ли спогодба или не, пожелавам да запазиш добър спомен от гостуването си при мене.
Анхел ди Буенафортуна облещи очи от смайване. В пъстрия си живот той бе видял много — от кралски палати до криене в мечи хралупи, но да чуе един пират да го приветствува с изискаността на франкски благородник, това бе вече нещо съвсем ново и неочаквано за него. А докато той се съвземаше, домакинът на острова предложи:
— Вътре — Кривич имаше предвид своето живелище — цари непоносима задуха. Не предпочиташ ли, бароне, да останем на чист въздух? Виж какво море се е ширнало, пък и този полъх на греко…
— Иска ли питане, капитан Кривич. Нека останем на въздух.
Настаниха се на два камъка край брега; бяха издялани така, че да дават удобства на столове с ниски облегала.
Тук последва нещо, което даде повод на каталана отново да ококори очи. Кривич само направи някакъв знак с ръка — все едно че щракна пръсти над главата си — и веднага се появиха двама от неговите хора в жълто и кафяво; единият постави малка масичка помежду им, другият поднесе стакани с добре изстудено вино. Поднесоха вино и на гребците в ладията, но не ги поканиха да слязат на брега.
— Тук е като в пещерата на Аладин… — изрази възхищението си гостът, но Кривич поклати глава.
— Има една съществена разлика, бароне. За моята „пещера“ няма магическо „Сезам, отвори се“. На това късче земя може да стъпи само човек, когото аз поканя.
Те пиха (малко — и двамата знаеха, че им предстои важен разговор, в който трябваше да участвуват с бистри глави), после се заприказваха за врели-некипели. И постепенно се случи онова, което Кривич бе очаквал: слънцето жулеше немилостиво като за месец май и напече железариите по каталана, та не след много по лицето на госта се проточиха вадички пот.
168
Бащинник — категория селянин в средновековна България в най-добро положение: икономически свободен, незакрепостен и подчинен направо на централната власт. (Срв. парик и отрок.).
169
Докато обикновеният боздуган представлявал метална топка със или без шипове, прикрепена на дървена дръжка, то на шотландския между топката (задължително с шипове) и дръжката имало къса желязна верига.