Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
останалите. Всички имаха странни имена. Русият бе Леш. А що за име пък
бе това?
— Терър… — прошепна Блейлок. — Древно име. Истинско име на
воин.
Джон смръщи вежди. И макар може би да бе по-добре да престане да
общува с момчетата, написа:
«А твоето не е ли такова? Както и на останалите?»
Блейлок поклати глава.
— В нашите жили тече воинска кръв, затова са ни и избрали да се
обучаваме, обаче никой не носи подобно име. Каква е родословната ти
линия? Да не си дете на братството?
Джон смръщи вежди. Никога не му бе хрумвало, че може да е свързан
с братството.
— Предполагам, че е прекалено добър, за да ти отговори — каза Леш.
Джон остави забележката без отговор. Знаеше, че името му, фактът, че е отгледан от хората, и неспособността му да говори поставят
препятствия в общуването му с другите. Имаше чувството, че дните му в
училище ще бъдат изпитание за него, така че бе по-добре да пести
енергията си.
Пътуването продължи около петнайсет минути, като през последните
пет често спираха и отново потегляха, което означаваше, че преминават
през системата от врати и влизат в комплекса за обучение.
Когато автобусът спря и преградата се вдигна, Джон нарами сака и
раницата си и слезе първи. Подземният паркинг изглеждаше така, както и
предната вечер — все още нямаше никакви автомобили. Само още един
училищен автобус, досущ като техния. Той застана встрани и загледа как
другите кръжат наоколо, подобно на ято бели птици. Всички говореха
едновременно и шумът много му напомняше пляскането на гълъбови
криле.
Вратите на центъра за обучение се отвориха. Момчетата се заковаха
на място и замълчаха.
Фюри обикновено имаше такъв ефект върху тълпите. С великолепната
си коса и едрото си тяло, облечено изцяло в черно, само той бе
достатъчен, за да смрази всекиго.
— Здравей, Джон — каза и вдигна ръка. — Всичко наред ли е?
Момчетата се обърнаха и втренчиха погледи в него.
Джон вдигна поглед и се усмихна на Фюри. След което се постара да
се скрие зад гърбовете на другите.
Бела гледаше Зейдист, който крачеше из спалнята. Напомняше й за
това, как се чувстваше самата тя в нощта, преди да излезе от стаята си, за
да го потърси. Уловена в клетка. Нещастна. Притисната до стената.
Защо, за Бога, предизвикваше такава реакция у него?
Тъкмо отвори уста, за да го подкани да се успокои, и той спря пред
вратата на банята.
— Имам нужда от минутка — каза. И се затвори вътре.
Като не знаеше как да постъпи, Бела седна на ръба на леглото в
очакване той да излезе почти веднага. Обаче, когато чу струята на душа, изпадна в размишление.
Опита се да си представи как се връща в къщата на семейството си, как се разхожда из добре познатите стаи, сяда на различните столове, отваря вратите и спи в леглото, в което си лягаше всяка вечер от
детството си насам. Усещаше това като нещо нередно, виждаше се като
призрак в онова място, което познаваше толкова добре.
А как щеше да се справи с майка си и брат си? И с аристократичното
общество?
За аристократичния свят тя бе опетнена още преди да бъде въвлечена.
Сега всички щяха да я отбягват, да затръшват вратите си под носа й. Да
бъде опипвана и малтретирана от лесър… Затворена под земята…
Аристократите не понасяха особено добре подобен вид грозота. И щяха да
обвинят нея. По дяволите, вероятно това бе причината майка й да бъде
така резервирана. «Господи!», помисли си Бела. Как щеше да живее отсега
нататък?
Ужасът я задави. Единствената мисъл, която я крепеше, бе, че може
да остане в тази стая и дни наред да спи със Зейдист до себе си. Той бе
студът, който я караше да замръзва и отново да придобива твърда форма.
И топлината, която спираше треперенето й.
И убиецът, който се грижеше за нейната безопасност.
Първо трябваше да прекара повече време с него. После може би щеше
да се срещне с останалия свят.
Смръщи вежди, осъзнала, че той е под душа вече от доста време.
Погледът й се спря на двете сгънати одеяла върху пода. Как спеше
там нощ след нощ? Подът бе толкова твърд, а нямаше и възглавница за
главата. Както и завивки, под които да се сгуши, за да прогони студа.
Вниманието й бе приковано от черепа, оставен до одеялата. Черната
кожена лента между зъбите показваше, че принадлежи на човек, който
някога е бил обичан от него. Очевидно е бил женен, макар и никога да не
бе чувала подобна мълва. Дали неговата шелан бе преминала в Небитието
по естествени причини, или му е била отнета? Затова ли бе така изпълнен