Пан Володиовски

— Трябва ли да разбирам — попита Заглоба, — че ваше достойнство е мислел за княз Михал?

Епископът подканцлер извади от ръкава си малка книжка, на която с дебели букви се чернееше заглавие „Censura candidatorum“ и каза:

— Чети, ваша милост, нека написаното тук да отговори вместо мене!

След тия думи епископът подканцлер стана да си тръгва, но пан Заглоба го задържа и каза:

— Позволи, ваше достойнство, аз да ти отговоря още нещо. И така най-напред благодаря на Бога, че по-малкият печат132 се намира в такива ръце, които умеят да правят хората меки като восък.

— Какво, какво? — попита подканцлерът учуден.

— Второ, предварително заявявам на ваше достойнство, че кандидатурата на княз Михал ми много харесва, тъй като познавах и обичах баща му и съм се бил под негово командване заедно с моите приятели, които също така от душа ще се зарадват при мисълта, че ще могат да проявят и към сина оная любов, която хранеха към великия му баща. Затова аз се хващам с две ръце за тая кандидатура и още днес ще поговоря с пан подкоможи Кшицки, човек с големи връзки и мой близък, който има значително влияние всред шляхтата, понеже мъчно може да не го обича човек. Ние двамата ще направим всичко, което зависи от нас, и дано даде Бог да постигнем нещо.

— Нека ангелите да ви водят — отговори епископът, — щом е така, нищо повече не искам.

— Извинявай, ваше достойнство! Аз пък искам още нещо, а именно — да не би ваше достойнство да си помисли така: „Моите собствени desiderata133 вложих в устата му, втълпих му, че той по собствен ум invenit134 кандидатурата на княз Михал, с две думи, омачках глупака в ръцете си, сякаш беше от восък…“ Ваше достойнство! Аз ще избирам княз Михал, защото ми е допаднал на сърцето — ето защо!… Защото, както виждам, допада и на ваше достойнство — ето защо… Ще го избирам заради княгинята-вдовица, заради моите приятели, заради доверието, което имам в разума (тук пан Заглоба се поклони), от който е изскочила тая Минерва135, — а не защото съм се оставил да ми втълпят като на малко дете, че това е моя инвенция136; не затова най-после, че съм глупак, а защото когато някой умен ми каже нещо умно, тогава старият Заглоба казва: „Добре!“

Тук шляхтичът се поклони още веднъж и млъкна. Отначало епископът подканцлер се беше много смутил, но като видя и доброто настроение на шляхтича, и това, че работата взема толкова желан обрат, засмя се от цялата си душа, после се хвана за главата и започна да повтаря:

— Одисей, кълна се в Бога, истински Одисей! Пане брате, който иска да направи нещо хубаво, по различен начин трябва да се отнася с хората, но с вас виждам, че е нужно да се говори направо за същността. Страшно ми допаднахте на сърцето!