Дъщеря на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дъщеря на Империята». Краткое содержание книги:
— Две, до три години.
Умората се върна на помитащи вълни. Мара за миг се замая, но се сети за нещо казано по-рано.
— Искам да направя сделка за допълнителни работници и воини. — Вече не можеше да крие изтощението си, така че седна в носилката и накара робите да отметнат завеските, за да вижда двете кралици. Облегна се на възглавниците с надеждата, че не изглежда съвсем уморена, и заговори: — Какви са условията?
— Това е мъдро — каза старата царица. — Младите воини са недисциплинирани. Старите обаче бързо ще ги вкарат в строя.
Сърцето на Мара подскочи от радост. Значи беше разбрала коментарите на царицата за естеството на чо-джа.
— Те продават собствените си хора?! — възкликна тихо Кейоке.
Старата царица показа изненадващо остър слух.
— Само кошерът е от значение, човеко. А кошерът съм аз. Тези, които продам, ще служат на твоята лейди, както служат на мен. Тя ще е тяхната царица.
— Просто искам дъщеря ти да има по-силен кошер колкото се може по-бързо — каза Мара. — Купувам работници и воини като подарък за нея.
Старата царица кимна.
— Това е щедро. Ще го взема предвид, когато определям цената.
Мара погледна съветниците си, след това изпъна рамене и заговори на царицата:
— Искам двайсет от вашите воини. Освен това имам нужда от занаятчии.
Кейоке се изненада.
— Мислех, че искаме войници, господарке.
Мара присви очи. След като Акома се бе стабилизирала, тя вече планираше за бъдещето. Но старият и ценен съветник заслужаваше обяснение.
— След годежа ми с Анасати позицията ни за момента е осигурена. С времето младата царица ще роди воини. Но те имат нещо много по-ценно. Искам производители на коприна.
Матриархът се мръдна назад, доколкото й позволяваше неподвижният заден сегмент.
— Производителите на коприна ще ти струват скъпо.
Мара й се поклони, за да не я засегне с дързостта си.
— Каква е цената?
Царицата размърда предните си крайници.
— Сто торби тиза за всеки работник.
— Готово — отвърна Мара без колебание. — Искам петима.
Старата царица изщрака мъмрещо на нетърпението й.
— Освен това трябва да изпратиш хиляда меча, хиляда шлема и хиляда щита, щом се прибереш.
Мара се намръщи. Но пък Джикан беше компетентен управител и разполагаше със средства да закупи това, което й липсваше.
— Съгласна. — Сделката беше скъпа, но честна. След време коприната щеше да изплати инвестицията многократно. Вече нямаше търпение да съобщи новината на Джикан и Накоя.
— Кога ще потегли царицата?
Старата царица заговори с дъщеря си, после каза:
— Чак наесен.
— Добре. Тогава ще тръгна призори, за да започна да изпълнявам задълженията си. Работниците ми ще изкарат стадата и ще окосят ливадата, за да е готова за пристигането й.
— Добре, Мара от Акома. Тръгвай. Нека твоите богове ти донесат успех и чест. Ти преговаря добре с нас.
Мара отвърна с искрено облекчение:
— Нека кошерът ти продължава да расте и да се сдобие с успех и чест.
Докато Лакс’л ги водеше нагоре, й идеше да се смее и да плаче. Посетите семена щяха да дадат плодове и да дообогатят финансовата империя на Джикан. На юг още нямаше установена търговия с коприна. Северната коприна пък варираше в качеството и достъпността. Мара не знаеше как би могла да накара младата царица да съсредоточи усилията на кошера върху производството й, но все щеше да намери начин. Един ден коприната на Акома можеше да доминира по южните пазари.
Еуфорията й отшумя, докато носачите я мъкнеха по тъмните ухаещи коридори. Оставаха й само две седмици, за да завърши сложните приготовления за сватбата. Постигнатите споразумения щяха да уголемят богатствата на Акома, но скоро трябваше да ги предостави на сина на един от най-големите си врагове. Умисли се в уединението на носилката. От всичките й действия след смъртта на баща й и брат й бракът с Бунтокапи носеше най-голям риск.
Мара зърна напред и нагоре ярката слънчева светлина. Значи беше преговаряла с чо-джа цялата нощ. Очите я заболяха, докато привикнат към светлината, виеше й се свят. Искаше да легне и да заспи…
И изведнъж носилката й внезапно спря и се чу съскане на извадени оръжия.
Мара се надигна разтревожено. Посегна да отметне завеските и чу непознат гневен глас.
— Ти! Крадла с крадла! Ще отговаряш за престъпленията си!