Дъщеря на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дъщеря на Империята». Краткое содержание книги:
Мара трепна и нефритовите й гривни изтракаха в тишината.
— Кой се хвали, че има по-голямо богатство от мен?
— Лорд Екамчи — отвърна царицата.
Мара погледна Аракаси, защото името й бе само бегло познато, и шпионинът прошепна бързо:
— Най-близкият приятел на Инродака. Богат е, даже може да е малко по-богат от Акома. Армията му е малка, но сигурно е взел по-голям ескорт от нашия. Спомням си, че е дебел, без опит във военното дело и не особено храбър.
Мара кимна. Бързината, с която лорд Екамчи оспорваше богатствата на Акома, показваше липса на самоувереност. Мара реши да се довери на косвения съвет на Аракаси.
— Предимството ни се изплъзва, колкото повече чакаме. Смятам, че трябва да съм по-дръзка.
Шпионинът се поклони и дори като че ли се усмихна. Мара се обърна към младата царица с увереност, каквато не изпитваше.
— Млада владетелко на чо-джа, казвам, че ще повторя всяка оферта на този арогантен самохвалко горе. Ще дам същите стоки, които предлага. Обещавам и че през пролетта всеки ден ще ти се доставят цветя, за да не забравяш красотата на земния живот, докато се грижиш за поданиците си. Най-добрите ми тъкачи ще направят красиви завеси, които ще се сменят всеки сезон, за да не ти омръзват покоите ти. И ще идвам да обсъждам събитията в Империята, за да разбереш човешкото общество. Моля те сега да избереш в кое имение ще основеш кошера си.
Настъпи тишина. Работниците сякаш се напрегнаха леко, когато старата царица започна превода. Мара слушаше със затаен дъх, а Кейоке и Аракаси се спогледаха. Господарката бе отправила дръзко искане и никой не знаеше как ще реагират чо-джа.
Двете кралици говореха. Мара слушаше, напрегната до болка. Минутите се разточваха, все едно превъзбуден музикант натягаше струните на гикото. Мара трябваше да впрегне всяка частица самоконтрол, придобита в храма, за да изтърпи това жестоко чакане. Свитата й беше нащрек, Кейоке се бе намръщил, лицето на Аракаси беше безизразно. По кожата й лазеха тръпки. Какво ли щеше да стане, ако й откажат? Ако лорд Екамчи спечелеше, горе щяха да я чакат врагове. Предимството от влизането в кошера щеше да е загубено и можеше да й донесе дори смърт — все пак никой не знаеше правилата за гостоприемство на чо-джа.
А след това, без никаква пауза, старата царица обърна фасетъчните си очи към хората и каза:
— Царицата дъщеря реши. Ще изгради кошера си в имението на Мара от Акома.
Лакс’л махна на пратеника и той тръгна, за да съобщи на лорд Екамчи за поражението му. Кейоке и Аракаси се усмихнаха облекчено, а Мара скри лицето си в шепи, за да потисне триумфалния смях. Инстинктите й бяха верни. Акома се сдобиваше с рядко и скъпоценно предимство за бъдещето.
Умората й се изпари от вълнение й любопитство.
— Може ли да попитам защо дъщеря ти избра Акома, при толкова еднакви оферти?
Кралиците размениха няколко думи, след което старата отвърна:
— Дъщеря ми те хареса. Ти каза, че е красива.
— Повечето мъже не биха се сетили — обади се Аракаси. — Не знаех, че дори цариците на чо-джа се поддават на ласкателство.
— Жени са все пак — отбеляза Кейоке.
Старата царица наклони купола на лъскавата си глава към Мара.
— И двете сме доволни, че слезе да преговаряш при нас, вместо да използваш пратеници. Ти си първата от твоята раса, която постъпва така.
Аракаси се засмя и се обърна към Кейоке.
— Просто защото повечето лордове не влизат в чужда къща, без да са поканени. Учтивостта на цураните явно е грубост за чо-джа.
Командирът не беше толкова сигурен.
— Все още може да ни потрябват мечове — напомни той и вдигна палец към тавана. Имаше предвид неприятелските сили, които чакаха пред кошера.
Мара не им обърна внимание. Гледаше старата царица.
— Доколкото разбирам, свитата на младата царица ще е малобройна.
Владетелката махна с десния си преден крайник.
— Вярно е, покровителко на дъщерния ми кошер. Родих триста воини, двеста от които се развиха бързо, за да я придружат, а останалите ще я последват, когато пораснат. Ще й отпусна две рирари, двама мъжкари за размножаване и седемстотин работници.
Мара се замисли. Присъствието на чо-джа в имението й щеше да възпре враговете, защото никой не знаеше, че младите воини са трудни за контролиране.
— Ако всичко върви нормално, колко време ще трябва на кошера, за да започне да развива търговия?
Старата царица помръдна челюсти, сякаш предъвкваше въпроса, и отговори: