Дъщеря на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дъщеря на Империята». Краткое содержание книги:
Щом нагласиха последните дантели, копчета и перлени украси по ръкавите, Мара се надигна от възглавниците. В стаята влязоха носачи с вързани очи — носеха открит паланкин, специално предназначен за сватби. Беше украсен с цветя и лози за късмет, а робите носеха гирлянди. Накоя пристъпи и целуна Мара по челото, преди да вдигнат паланкина.
— Изглеждаш прекрасно. Също като майка ти, когато се омъжи за лорд Сезу. Ако беше жива, щеше да е горда да те види. Нека намериш същата радост като нея и нека имаш много деца, които да носят името на Акома.
Слугините тръгнаха първи, а музикантът спря да пее и замълча някак странно и Мара изпрати Накоя да му даде малък дар, за да не накърни гордостта му. След това стисна пръсти, за да скрие треперенето им, и се съсредоточи. Домът й нямаше да просперира, ако се занимава само с големите проблеми. Пътят към величието е в това да обръщаш внимание на дребните житейски неща. Поне така казваше баща й, когато Лано пренебрегваше учението, за да се упражнява с воините.
Усети странна пустота. Далечният шум на гостите и приготовленията придаваше призрачност на опразнените заради преминаването й коридори. Не виждаше никого, но човешкото присъствие изпълваше въздуха. Стигнаха до главния коридор и излязоха в градината за медитации. Мара трябваше да прекара един час в усамотение, за да се приготви да остави моминството и да поеме ролята на жена и съпруга. Стражи в церемониални брони на Акома стояха наоколо, за да осигурят защита и уединение на господарката си. За разлика от робите, те не носеха превръзки, но бяха с гръб към нея и не я поглеждаха, за да не я урочасат.
Мара отклони мислите си от предстоящата церемония и се опита да потърси някакъв покой в наученото в храма. Загледа пръските на фонтана. Сияещите в златистата сутрешна светлина струи се стрелваха нагоре и после падаха в езерцето. Мара реши, че е като тях. Усилията й в живота накрая щяха да се слеят в честта на Акома. Нямаше значение дали ще е щастлива, или ще страда като жена на Бунтокапи, стига свещеното натами да остане в градината. И стига родът Акома да заеме полагащото му се място под слънцето, без да е в сянката на друг дом.
Сведе глава в роената тишина и се помоли на Лашима. Не за отминалото си детство и за спокойствието, което бе потърсила в храма. Молеше се за сила да приеме врага на баща си за съпруг, за да може Акома да се издигне отново в Играта на Съвета.
7.
Сватба
Накоя се поклони.
— Време е, господарке.
Мара отвори очи. Въпреки ранния час беше горещо. Прохладата на утрото бе отминала и робата вече полепваше по тялото й. Погледна Накоя, която стоеше до окичената с цветя носилка. Само още мъничко. Но не биваше да закъснява. Бракът щеше да е достатъчно тежък и без лошата поличба, ако церемонията не свършеше до пладне.
Стана и се качи в носилката. Робите свалиха превръзките си, защото церемонията започваше. Стражите се обърнаха като един и поздравиха господарката си.
Босите крака на робите не издаваха и звук, докато внасяха Мара в залата. Кейоке и Папевайо стояха на входа и изчакаха носилката да ги подмине, преди да тръгнат след нея. Слугите посипваха праговете с цветя, за да донесат на господарката си радост и здраве. Воините й по коридорите я поздравяваха. Някои не можеха да скрият сълзите си. Тази жена бе повече от тяхна господарка. Тя бе дала надежди за нов живот на сивите воини. Сега отдаваше лоялността им на Бунтокапи, но завинаги щеше да остане тяхната любима господарка.
Носачите спряха пред затворените врати на залата и две служителки на Чочокан сложиха на главата на Мара цветни воали. В ръцете й положиха венец от панделки, пера от шатра и стъбла от тиза, за да отбележат взаимовръзката между дух и плът, земя и небе и свещения съюз между мъжа и жената. Мара го хвана внимателно, притеснена, че потните й длани ще измокрят копринените панделки. Кафяво-белите пера трепкаха и издаваха треперенето на ръцете й. Четири елегантно облечени девици застанаха около носилката. Бяха от съюзни семейства на Акома и приятелки от детинство. Бащите им може и да спазваха политическа дистанция, но за този ден щяха да бъдат отново скъпи приятели. Топлите им усмивки не можеха да смекчат напрежението на Мара. Тя щеше да влезе като Господарка на Акома и да излезе като жена на Бунтокапи. Като всички останали щеше да е просто украса, която да допълва честта и да носи наслада на съпруга си. След церемонията пред натамито нямаше да притежава ранг, освен чрез него.