Дъщеря на Империята

Мара разбра. Инродака подозираше, че Акома има агент в дома му. Да, Аракаси беше изкарал няколко дни като гост в имението му и ако някой го разпознаеше, можеше да се стигне до бой. Мара се огледа притеснено. Шпионинът беше изчезнал. След миг го видя между войниците и едва го позна: бе нахлупил шлема си ниско и бе издал брадичка напред, което правеше челюстта му почти квадратна. По всяка вероятност щеше да остане незабелязан.

— Не поемам отговорността, че съм провалила обещанието ви — отсече тя. — Чо-джа решават за себе си. Колкото до вашите тайни, „чо-джа са първи с ранни плодове и новини“. Само ги питайте и ще ви кажат, че всеки кошер знае делата на останалите. Дори работниците, слугите й робите ви да са пазили тайна, вестта се знае из цялата империя. Аз просто действах първа. Не можете да ме спрете, милорд. И последно: откога Акома трябва да пази честта на Инродака?

Лорд Инродака се наежи. Съюзникът му лорд Екамчи изглеждаше така, сякаш иска всичко това да приключи по-бързо. Но честта не му позволяваше да се оттегли.

— Нагло момиче, няма да напуснеш земите ми жива!

Мара посрещна заплахата гордо и с мълчание. Не можеше да отстъпи, защото щеше да посрами костите на предците си. Сърцето й подскочи от страх, като видя, че хората й се приготвят за битка, без да се притесняват от неизгодното положение. Стисна зъби и кимна на Кейоке.

Командирът даде сигнал на воините на Акома да извадят оръжията си. Офицерите на Инродака и Екамчи повториха несигурно заповедта му.

Мара усети как пулсът й се ускорява и реши да опита за последно с преговори.

— Нямаме желание за бой, особено след като не сме направили нищо нередно.

— Няма да си тръгнете без битка — заяви Инродака.

Мара разбираше, че е на косъм от стълкновение, и прошепна на Кейоке:

— Можем ли да разчитаме на съюза с младата царица?

Кейоке не откъсваше очи от противника.

— Господарке, старата царица управлява този кошер, а нейният съюз е с Инродака. Никой не знае как ще реагират воините, ако е заплашен съюзник на дъщерята. Съмнявам се, че в дългата история на империята е имало подобен случай.

В този момент от кошера заизлизаха воини чо-джа. Черните им черупки блестяха на слънцето. Бяха поне стотина и застанаха между двата човешки отряда. Зад тях продължиха да прииждат още. Лакс’л излезе напред и спря пред двамата ядосани благородници.

— Акома са гости на царицата, а с Инродака сме съюзници. Няма да се биете на територията на кошера. Ако двете армии се оттеглят, няма да проливаме кръв.

Разгневеният лорд Инродака вирна брадичка.

— Но вашият кошер служи на моя дом от три поколения!

— Ние сме съюзници — повтори Лакс’л. В очите му проблесна нещо като гняв, но гласът му остана спокоен. — Както каза лейди Акома, чо-джа не са ничии роби. Напуснете незабавно.

— Сякаш за да подсили думите му, иззад кошера се появи още един отряд чо-джа и зае позиция зад силите на Инродака и Екамчи. Подобен отряд се строи и зад войниците на Мара.