Дъщеря на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дъщеря на Империята». Краткое содержание книги:
— Моля, кажете й, че е красива. — Това не беше просто ласкателство. Малката щеше да порасне и да стане като майка си, но сега имаше деликатни черти и наистина бе красива. За разлика от синкавите мъжки, беше кафеникава и притежаваше някакво качество, което можеше да се опише само като женственост.
Старата царица преведе и младата потръпна от явно удоволствие. Мара продължи:
— Искаме да сключим съюз. Каним новата царица и нейните поданици да построят кошер на нашата земя. Искам да започнем преговорите колкото се може по-скоро.
— Не разбирам — каза старата царица. — Преговорите вече започнаха.
Мара усети внезапно притеснение. Това й се стовари твърде внезапно, още повече че бе разчитала на помощта на Аракаси. Опита се да спечели време с учтивост.
— Уморена съм от дългото пътуване. Може ли да си почина един ден, преди да почнем обсъждането?
Старата царица предаде въпроса и преведе отговора.
— Дъщеря ми казва, че ще те изслуша сега.
Мара се обърна към Аракаси и той й прошепна:
— Ако се оттеглиш, може да се обиди и да изгубим шанса за разговор.
Мара наистина бе изтощена. Вълнението от влизането в кошера я поддържаше през последния час, но сега беше готова да рухне. Но нямаше избор. Махна да сложат на пода една възглавница от носилката й, настани се максимално официално и откри преговорите.
— Какво би искала дъщеря ти, за да дойде да живее в земите на Акома?
Младата царица полегна, като сви четирите си крака, а горната част на тялото й остана права, със скръстени по човешки ръце. Втренчи очи в Мара и заговори. Старата царица превеждаше:
— Дъщеря ми пита дали земите във владенията ти са сухи или влажни.
Мара отговори без колебание:
— И двете. Земите на Акома са обширни и богати, от наводнени ниви за тиза до гористи хълмове. Имаме хълмисти пасища, като тези в близост до вашия кошер.
Младата царица изслуша майка си. Старата продължи:
— Дъщеря ми иска да се установи до чиста вода, но почвата не трябва да е много влажна. Освен това настоява да няма дървета, защото старите корени са проблем за горните тунели. Първите части трябва да се прокопаят бързо, защото не бива да рискува да стои дълго на открито.
Мара се обърна към Кейоке.
— Може да им дадем долното пасище, западно от реката; Робите ще разчистят ново пасище на изток. — Командирът кимна в знак на съгласие. — Кажи на дъщеря си, че предлагаме нисък хълм, заобиколен от ливада, съвсем близо до вода. Земята е на по-високия речен бряг и остава суха дори когато има проливни дъждове.
Двете царици заобсъждаха казаното с щракания и подсвирвания, а може би обменяха информация и по друг начин. Мара чакаше нервно.
Внезапно в огромната зала се разнесе силно изсвирване. Свитата на Мара се размърда тревожно, а двете царици рязко спряха разговора си. Кейоке стисна дръжката на меча си, притеснен, че може да се стигне до битка.
Аракаси го сграбчи за рамото и зашепна бързо:
— Ако извадиш меч пред цариците, ще загинем мигновено. — Старата царица не показваше тревога, но мъжките се бяха надигнали в бойна поза, готови да нападнат. Острите хитинови шипове на китките им сочеха към Кейоке. Старият командир беше виждал чо-джа и знаеше, че воините са на косъм да нападнат. Пусна меча и воините мигновено се успокоиха. Старата царица не каза нищо. Аракаси си пое дъх и заговори успокоително: — Ако има някаква опасност, тези воини ще ни защитят.
Кейоке кимна, но пристъпи по-близо до господарката си.
Старата царица вдигна единия си преден крайник и изщрака заповедно. Лакс’л се изправи и излезе.
Мара се чудеше дали някога ще свикне с бързината на тези същества. Те щяха да са безценни като вестоносци и това я подсети за старото стихче на Накоя. „Чо-джа са първи с ранни плодове и новини“. Беше детско стихче, подценявано от всички, но може би съдържаше някакъв елемент на истина.
Лакс’л се върна, докладва нещо на старата царица и следващите й думи премахнаха всякакви мисли за детски стихчета от главата на Мара.
— Лейди царице на Акома, един лорд от вашия вид е дошъл пред кошера, за да наддава срещу вас за благоволението на новата царица.
6.
Церемония
Мара се вцепени.
Усети смайване, разочарование и гняв. След това страхът заглуши всичко друго. Някой бе разбрал за излюпването на новата царица.
Ако вестта се бе разпространила, повече от една фамилия щеше да се стреми към кошера. Онези горе щяха да са първите от много. А дори да не се беше разпространила, лорд Инродака със сигурност бе повикал някой близък приятел, който първи да потърси благоволението на чо-джа. Със сигурност щеше да е ядосан да открие нарушители, които опитват да изпреварят съюзника му. Без значение от преговорите с чо-джа, на Мара й предстоеше трудно завръщане през земите на враждебен лорд, който щеше да знае за нейното присъствие. Още по-плашеща бе мисълта някой агент на Минванаби да е узнал и да е известил господаря си. Може би самият Джингу чакаше на входа, за да преговаря с младата царица.