Дъщеря на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дъщеря на Империята». Краткое содержание книги:
Инродака се огледа. Идваха още поне двеста чо-джа. Мара забеляза, че лорд Инродака всъщност е облекчен от развитието на нещата. Репутацията му беше на човек, който избягва конфликтите, и целият му гняв бе по-скоро за пред съюзника му. Лорд Екамчи пък като че ли не се притесняваше особено, че не е сключил съюз с чо-джа.
— Ще ви ескортирам до границите на Инродака със сто воини — каза Лакс’л на Кейоке.
Кейоке махна на хората си да приберат оръжията и попита:
— Ти ще си с двайсетимата, които ще дойдат в новия кошер, така ли?
— Да. — Лакс’л направи странна гримаса, може би еквивалент на човешка усмивка. — Понеже сте наистина загрижени за безопасността на дъщеря й, царицата реши да ви даде най-добрите си воини. Постът ми ще бъде поверен на друг, а аз ще стана командир на новия кошер. — Замисли се и добави: — Мисля, че лейди Акома спечели симпатиите на старата царица, както се изразявате вие цураните.
Мара беше смъртно уморена, но успя да кимне признателно. После попита:
— Но не сте ли нужни на младата царица?
Командирът на чо-джа размаха предните си крайници.
— Царицата е най-уязвима, когато расте, така че дори нашето присъствие няма да успокои младите воини. Но така трябва. Когато дойдат в новия кошер, ще ги научим на всичко необходимо.
Щом Инродака и Екамчи се оттеглиха, Кейоке започна да подготвя войниците за дългото пътуване. Когато всички се строиха, се обърна към Мара.
— Господарке?
Мара даде знак за тръгване и привика с жест Аракаси до носилката.
Шпионинът изглеждаше уморен и прашен като всички, но очите му светеха победоносно. Щом колоната потегли, Мара заговори бавно.
— По-добър си, отколкото твърдиш, Аракаси. Не само доказа ползата от съветите си, но и донесе голяма изгода на Акома. Колко време ти трябва, за да възстановиш мрежата?
Задоволството на шпионина премина в искрена усмивка и той се поклони на новата си господарка.
— Една година, ако няма неприятности.
— А ако има?
— Година и половина. — Шпионинът направи многозначителна пауза. — Повече, ако пожелаете.
Мара се огледа, за да е сигурна, че войниците не чуват.
— Когато спрем за почивка, искам да се измъкнеш и да почнеш да събираш агентите си. Върни се в имението след година. Ако трябва да се свържеш с мен, използвай фразата „майсторите на коприна на младата царица“. Запомни ли?
Аракаси отвърна с кимване, прикрито като наместване на шлема, и добави многозначително:
— Ако не се закълна над натамито на Акома, няма да съм обвързан с теб, преди да съм готов, господарке. Нито с лорд Акома.
— Значи разбираш. — Мара затвори очи, за да прикрие чувствата си. Боговете бяха милостиви и този мъж разбираше какви са намеренията й относно бъдещия й съпруг.
— Да. Бунтокапи може да не споделя ентусиазма за нашата клетва, господарке.
Мара кимна, доволна, че този човек е приятел, а не враг. Ако Джингу от Минванаби успееше да си осигури такъв талант… Но умората не биваше да разпалва тези безпочвени страхове.
— Ще видим как стоят нещата, когато се върнеш. Ако всичко мине според плана ми, ще започнем отмъщението си срещу Минванаби.
— Аз ти се заклех, господарке, в сърцето си. Моля боговете някой ден да ми дадат възможност за официална клетва. — Огледа гъсталака, през който минаваха. — Тук изглежда добро място да ви оставя. Нека боговете те закрилят.
И изчезна в храстите. Кейоке го видя как се шмугна в тях, но не каза нищо.
Мара се излегна на възглавниците и започна да си повтаря думите на Аракаси. Помоли се желанието му да се сбъдне. Ако Аракаси не се закълнеше на натамито, тя или щеше да е мъртва, или Бунтокапи щеше да е установил твърд контрол върху земите на Акома.
— Готова съм — каза Мара на чакащите слугини.
Но в сърцето си знаеше, че никога няма да е готова за брака с третия син на Анасати. Стисна нервно ръце и се приготви да изтърпи дългата процедура по заплитане на косата с панделки и фиби в традиционната булчинска прическа. Ръцете на жените бяха нежни, но Мара не можеше да се успокои. Извиването и заплитането на всеки кичур я караше да трепка като дете.
Накоя сякаш разчете мислите й, както винаги.
— Господарке, всички гости ще те гледат днес. Външният ти вид трябва да отразява гордостта на Акома.
Мара затвори очи, сякаш за да се скрие. Объркването се беше стегнало на топка в стомаха й. Гордостта на Акома я въвличаше във все по-дълбок кошмар. Всеки път, щом се справеше с нещо, изникваше друго. За пореден път се зачуди дали е постъпила правилно, като бе избрала Бунтокапи за съпруг. Можеше да му повлияе по-лесно, отколкото на по-съобразителния Джиро, но пък можеше да се окаже и по-опърничав. Ако не можеше да го контролира, плановете й за възраждането на Акома щяха да се провалят. За пореден път потисна напразните притеснения. Изборът беше направен. Бунтокапи щеше да стане лорд Акома. Поне за известно време.