Дъщеря на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дъщеря на Империята». Краткое содержание книги:
— Господарке, главата малко насам. — Мара се подчини, сепната от топлата ръка на слугинята на бузата си. Нейните пръсти бяха изстинали, докато мислеше как ще се оправи с Бунтокапи. Мъжът, който щеше да стане лорд на Акома, нямаше мъдростта и интелекта на Сезу, нито финеса и хумора на Лано. Няколкото пъти, когато го бе видяла след пристигането му, той изглеждаше груб, глуповат, нетактичен и елементарен. Тя затаи дъх и си напомни, че той е просто мъж и че макар в храма да не бе научила много за мъжете, може да използва ума и тялото си, за да го контролира. Трябваше да е съпруга, дори без любов, както хиляди други, в името на Играта.
Суетенето зад тънкия хартиен параван показваше, че слугите приготвят залата за церемонията. Навън пръхтяха нийдра и се чуваше скърцането на каруци. Войниците й бяха с парадни доспехи, оръжията им бяха увити в бял плат, за да подчертаят радостта от сватбата на господарката. Пътят беше пълен с носилки и свити на гости, като цветно море сред изгорялата трева. Робите и работниците имаха почивен ден. Смехът и песните им долитаха до ушите на Мара, която седеше сама и смразена от ужаса си.
Слугините нагласиха последната панделка и последното блестящо украшение. Мара беше като порцеланова фигура, веждите и миглите й сякаш бяха нарисувани от най-добрия храмов художник.
— Дъще на сърцето ми, никога не си изглеждала толкова прекрасно — отбеляза Накоя.
Мара се усмихна механично и стана. Слугините свалиха простата й бяла роба и я поръсиха с пудра, за да не се поти по време на дългата церемония. Други вече държаха копринените сватбени одежди. Мара прехапа устна, докато старите ръце на Накоя увиваха препаската около бедрата и плоския й корем. Тази нощ ръцете на Бунтокапи щяха да я опипват, както си искат. Започна да се поти.
— Денят е топъл — каза Накоя. В очите й се мярна разбиращ блясък и тя добави още малко пудра. — Касра, донеси на господарката студено вино. Пребледняла е, а вълненията от сватбата още не са започнали.
Мара си пое раздразнено дъх.
— Накоя, ще се оправя и без вино. — Млъкна, защото слугините тъкмо стягаха корсета и й пречеха да диша. — Освен това съм сигурна, че Бунто ще пие и за двама ни.
Накоя се поклони с дразнеща официалност.
— Леката руменина ти отива, господарке. А пък и съпрузите не се притесняват от изпотяването.
Мара не обърна внимание на дръзките й думи. Знаеше, че старата дойка се притеснява за нея — за детето, което обичаше повече от всичко.
Шумът отвън подсказваше, че слугите бързат да свършат последните задачи. Най-високопоставените особи и огромен брой гости трябваше да бъдат настанени в залата според ранга им. Най-висшите щяха да се появят последни, така че настаняването бе дълъг и сложен процес, започнал още преди изгрев. Цуранските сватби се провеждаха сутрин, защото вечерният ритуал носеше лош късмет. Това изискваше най-нисшите гости да пристигнат поне четири часа преди изгрев-слънце. Щяха да ги забавляват музиканти и да им поднесат храна и напитки, докато жрецът на Чочокан освещава къщата. Някъде настрани пък червен жрец на Туракаму трябваше да заколи теле нийдра.
Слугините вдигнаха връхната дреха с извезани със злато птици шатра по ръкавите. Мара се обърна с гръб. Така нямаше нужда да гледа как Накоя проверява последните детайли по костюма, докато слугините затягаха панделките. Старата дойка беше напрегната след решението на Мара да повери на Бунтокапи властта над Акома. Дългосрочните планове за бъдещето не можеха да облекчат факта, че воините на Анасати са разквартирувани в казармата, а старият враг се шири в най-добрите помещения за гости. Грубият глас и невъзпитаните маниери на Бунтокапи също изнервяха слугите, които скоро щяха да му се подчиняват напълно. Както и самата тя, припомни си Мара с неудоволствие. Опита да си представи как ще легне с грубия младеж, но не можа. Само потръпна нервно.
Сепна се от докосването на слугинята и седна, докато й слагаха церемониалните сандали. Други прислужници нагласяха седефени гребенчета във фризурата й. Момичето беше неспокойно, като телетата, които жертваха, за да отклонят погледа на Туракаму от сватбата, и нареди да дойде музикант — музиката може би щеше да я разсее от неприятните мисли. Съвсем скоро щеше да разбере дали съдбата й е приготвила неприятности от брака с Бунтокапи. Музикантът — със завързани очи, защото никой мъж не трябваше да вижда булката преди началото на церемонията — седна и започна успокояваща мелодия на петструнния гикото.