Устоите на Земята (Част втора)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част втора)». Краткое содержание книги:
Но не би. Алфред скоро го последва.
— Ако Джак Шеърбърг ми беше баща, нямаше да се хваля толкова с него. Не разбираш ли какъв е бил?
— Бил е менестрел — каза Джак. Постара се да прозвучи уверено, но го беше страх какво ще каже Алфред. — Не ми се вярва да знаеш какво е менестрел.
— Бил е крадец — каза Алфред.
— О, я стига, овча кратуно. — Джак се обърна и отпи от бирата си, но едва можа да преглътне. Алфред имаше причина да каже това.
— Не знаеш ли как е умрял? — настоя Алфред.
Това е, помисли Джак. Това беше научил предния ден в Шайринг. Затова се хилеше толкова тъпо. Обърна се с неохота и го погледна в очите.
— Не, не знам как е умрял баща ми, Алфред, но мисля, че ти ще ми го кажеш.
— Обесили са го за врата като въшлив крадец, какъвто е бил.
Джак простена от мъка. Знаеше в душата си, че е истина. Алфред бе толкова уверен в себе си, че не можеше да го е измислил. За миг осъзна, че това обясняваше мълчанието на майка му. От години тайно се беше боял, че ще излезе нещо такова. През цялото време се беше преструвал, че всичко е наред, че не е копеле, че си има истински баща с истинско име. Всъщност винаги се беше страхувал, че някакъв позор е свързан с баща му, че подигравките не са без причина, че наистина има нещо, от което трябва да се срамува. Вече бе унизен: отхвърлянето на Алиена го бе накарало да се почувства нищожен и дребен. Сега истината за баща му го удари като шамар.
Алфред стоеше и се хилеше самодоволно — ефектът от разкритието му го бе зарадвал прекомерно. Физиономията му го влудяваше. Това, че баща му е бил обесен, бе достатъчно горчива вест за Джак. Задоволството на Алфред му бе непоносимо. Без да помисли, плисна бирата си в ухиленото му лице.
Другите чираци, които бяха гледали двамата доведени братя и се забавляваха от свадата, припряно се заотдръпваха. Алфред тръсна бирата от очите си, изрева от гняв и замахна с грамадния си юмрук — изненадващо бързо движение за толкова едър мъж. Удари го в скулата толкова силно, че вместо да заболи, страната му просто изтръпна. Преди да е успял да реагира, другият юмрук на Алфред го шибна в стомаха. Този път го заболя ужасно. Стори му се, че няма да може да си поеме дъх повече. Джак се присви и се свлече на земята. Докато падаше, Алфред го изрита в главата с тежкия си ботуш и за миг всичко стана бяло пред очите му.
Превъртя се слепешката и с мъка се надигна. Но Алфред още не беше усмирен. Докато се изправяше, Джак усети, че го награбиха и се задърпа да се отскубне. Вече наистина се уплаши. Алфред нямаше да има милост. Щеше да го смели на пихтия, ако не успееше да се измъкне. За миг хватката на доведения му брат стана толкова здрава, че не можа да се издърпа, но след като отново вдигна грамадния си юмрук за следващ удар, Джак използва момента и се отскубна от ръката му.
Скочи назад и побягна, а Алфред се втурна след него. Джак свърна покрай една бъчва с негасена вар, бутна я, за да падне на пътя на преследвача му и тя се разсипа по земята. Алфред я прескочи, но се блъсна в каца с вода, която също се катурна. Щом водата се допря до варта, закипя и засъска. Някои от строителите наоколо, видели загубата на скъпия материал, се развикаха възмутено, но Алфред остана глух за тях, а Джак не можеше да мисли за нищо друго, освен да избяга от него. Тичаше все още превит на две от болка и полузаслепен от ритника в главата.
Плътно зад него Алфред изпъна крак и го препъна. Джак полетя през глава и падна. „Ще умра“, помисли си той, докато се претъркаляше. Алфред щеше да го убие. Спря се под някаква стълба, подпряна на високото скеле. Доведеният му брат налетя след него. Почувства се като заклещен в ъгъла заек. Стълбата го спаси. Докато Алфред се провираше зад нея, Джак изскочи отпред и се хвърли горе на стъпенките. Закатери се като плъх по улук.
Стълбата се разтресе, щом Алфред го последва. Обикновено можеше да го надбяга, но все още беше замаян, а и бе останал без дъх. Стигна горе и се метна на скелето, залитна и се блъсна в стената. Зидът бе нареден тази сутрин и хоросанът още беше мокър. Когато Джак се удари в него, цял сектор от стената се разклати, при което три-четири камъка се хлъзнаха настрани и западаха. Момчето си помисли, че ще полети надолу с тях. Олюля се на ръба и щом погледна, видя как камъните падат от осемдесет стъпки височина върху покривите на навесите в подножието на стената. Изправи се с надеждата да няма никой вътре. Алфред стигна горе и закрачи тежко по клатещото се скеле.
Беше зачервен и задъхан, а очите му бяха пълни с омраза. Джак не се съмняваше, че в това състояние Алфред можеше да убие човек. „Ако ме спипа, ще ме хвърли долу“, помисли си той и заотстъпва. Нагази в нещо меко и осъзна, че е купчина хоросан. Подтикнат от паниката се наведе, гребна шепа и я хвърли право в очите му.