Устоите на Земята (Част втора)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част втора)». Краткое содержание книги:
Заслепен, Алфред се спря и тръсна глава, за да махне хоросана. Джак най-после видя шанс да се спаси. Затича към другия край на скелето с намерението да слезе, да избяга от манастирския двор и да се скрие из гората за останалата част от деня. Но за негов ужас в другия край на платформата нямаше стълба. Не можеше да се спусне по скелето, защото не стигаше до земята — беше вдигнато на напречни греди, набити в траверсните дупки в зида. Попаднал бе в капан.
Погледна през рамо назад. Алфред си беше върнал зрението и се приближаваше към него.
Имаше друг път надолу.
По недовършения край на стената, където канцелът щеше да се свърже с трансепта, всеки ред от зида бе с дължина половин камък по-къс от долния, което оформяше стълбище с тесни стъпала и по-дръзките строители го използваха понякога за качване върху платформата. Със свито сърце Джак пристъпи на ръба на стената и тръгна предпазливо, но бързо, като се стараеше да не поглежда надолу, за да не види колко щеше да пада, ако се подхлъзне. Стигна до стъпалчатата част и погледът му се отклони към земята. Зави му се свят. Озърна се отново назад. Алфред също беше на стената. Джак започна да слиза.
Не можеше да проумее защо Алфред бе тъй неустрашим: никога не бе показвал особена смелост. Сякаш гневът бе притъпил усета му за опасност. Докато тичаха надолу по шеметно тесните стъпала, Алфред го настигаше. Имаше още цели дванайсет стъпала до долу, когато Джак осъзна, че завареният му брат е почти зад него. В отчаянието си скочи от ръба на стената върху сламения покрив на бараката на дърводелците. Изхвърча от сламата, но падна лошо и изкълчи глезена си, щом тупна долу на земята.
Изправи се задъхан. Секундите, които бе изгубил с падането, дадоха възможност на преследвача му да слезе и да се втурне към постройката. За миг Джак остана прав до стената, а Алфред се спря и зачака да види накъде ще скочи. Изпадна в ужасна нерешителност. После, завладян от някакъв подтик, отскочи встрани и се върна обратно в бараката.
Нямаше работници вътре, всички стояха около бурето с ейл на Инид. По пейките лежаха чуковете, трионите и длетата на дърводелците, също и парчетата дърво, по които работеха. Насред пода имаше голям къс от нов кофраж за строежа на арка. А в дъното, до стената на храма, гореше огън, разпален от треските и непригодните парчетии дърво.
Изход нямаше.
Джак се обърна с лице към Алфред. За миг страхът го парализира. След това отстъпи на гнева. „Не ми пука дали ще ме убият, стига Алфред да пусне кръв, преди да умра“, каза си той. Не изчака да го ударят. Наведе глава и нападна. Толкова беше побеснял, че не прибягна дори до юмруците си. Просто налетя като таран в Алфред, с главата напред.
Беше последното нещо, което доведеният му брат очакваше. Челото на Джак се натресе в устата му. Джак беше с половин педя по-нисък и много по-лек, но все пак връхлитането му отхвърли Алфред назад. Докато се изправяше, видя кръв на устните му и гневът му бе утолен.
Първоначално Алфред бе толкова изненадан, че не реагира. В този миг окото на Джак мерна един грамаден дървен чук, подпрян на една от пейките. Докато брат му се съвземаше, за да тръгне към него, Джак награби чука и го размаха дивашки. Алфред се присви назад и чукът не улучи. Изведнъж Джак се озова в ролята на нападател. Окуражен настъпи към него, вече предвкусвайки усещането как тежкото дърво изпращява в кокалите на Алфред. Този път вложи цялата си сила в замаха. Отново не улучи, но чукът се натресе в дирека, който крепеше покрива на бараката.
Постройката не беше добре съградена. Никой не живееше в нея. Единственото й предназначение бе дърводелците да могат да работят вътре при дъжд. Когато Джак удари дирека с чука, той се измести. Стените бяха паянтови, от оплетени клони и кал, и не предлагаха никаква опора. Сламеният покрив хлътна. Алфред се озърна нагоре уплашено. Джак надигна чука. Алфред заотстъпва през вратата. Джак отново замахна към него. Алфред скочи назад, спъна се в купчина дърва и тупна тежко на задник. Джак вдигна чука високо за фаталния удар. Здрава хватка стегна ръцете му. Обърна глава и видя приор Филип, чието лице бе като гръмоносен облак. Монахът изтръгна чука от ръцете му.
Зад приора покривът на навеса пропадна навътре. Джак и Филип погледнаха натам. Щом падна в огъня, сухата слама се подпали моментално и пламъците скоро запращяха яростно.
Том се появи и посочи тримата работници, оказали се най-близо.
— Ти, ти и ти — донесете бъчвата вода пред ковачницата. — Обърна се към други трима. — Питър, Ролф, Дениъл, донесете ведра. Чираците — хвърляйте пръст върху пламъците… всички, живо!