Устоите на Земята (Част втора)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част втора)». Краткое содержание книги:
IV
В следващите три месеца Алиена почти не продума на Джак.
Сърцето му бе разбито. Беше го целунала все едно, че го обича, нямаше съмнение в това. Когато тя избяга от мелницата беше сигурен, че скоро отново ще се целунат по същия начин. Обикаляше замаян от страст и си мислеше: „Алиена ме обича! Алиена ме обича!“ Беше го галила по гърба, бе пъхнала езика си в устата му и беше притиснала гърдите си в неговите. Когато го отбягваше, отначало си мислеше, че просто е смутена. Не можеше да се преструва, че не го обича, не и след онази целувка. Зачака я да превъзмогне свяна си. С помощта на манастирския дърводелец в старата воденица направи по-силен и по-здрав механизъм за тепане и Алиена занесе плата си да се изтепа. Благодари му искрено, но гласът й бе хладен и очите й го отбягваха.
След като това продължи не просто няколко дни, а няколко седмици, принуди се да признае, че нещо сериозно се беше объркало. Заля го вълна на разочарование и имаше чувството, че ще се задуши от жал. Беше разстроен. Отчаяно му се искаше да беше по-възрастен и да имаше повече опит с жените, за да разбере дали поведението й е обичайно или не, дали това бе временно или постоянно и дали трябваше да я пренебрегва, или пък да я спре и да поговори с нея. Но тъй като бе колеблив и също тъй го беше страх да не каже нещо погрешно и още повече да влоши работите, не предприе нищо. А след това постоянното усещане, че е отхвърлен, го завладя и той започна да се чувства нищожен, глупав и безсилен. Мислеше си какъв глупак е бил, да си въобрази, че най-желаната и недостъпна жена в графството може да се влюби в него, в едно момче. Беше я позабавлявал за известно време с разказите и шегите си, но веднага, щом я беше целунал като мъж, тя бе избягала. Какъв глупак беше, да се надява на друго!
След като си повтаря седмица-две колко е глупав, Джак започна да се ядосва. Беше раздразнителен на работа и хората започнаха да се държат с него предпазливо. Беше зъл към заварената си сестра Марта, а тя му беше почти толкова обидена, колкото той на Алиена. В неделните следобеди харчеше заплатата си на комар и залагания на петли. Цялата си страст избиваше в работата си. Ваеше конзоли — издаващите се навън камъни, които привидно крепяха арките или колоните, но не достигаха пода. Конзолите обикновено се украсяваха с листа, но другият възможен избор бе да се извае човешка фигура, която привидно държи арката с ръце или я крепи на гърба си. Джак съвсем малко промени обичайната форма, но ефектът бе да покаже смущаващо сгърчен човек с болезнено изражение, осъден цяла вечност на мъчението да поддържа огромната тежест на камъка. Знаеше, че произведението му е гениално: никой друг не можеше да извае фигура, която изглежда изтерзана от болка. Когато Том я видя, поклати глава разколебан дали да се възхити или да го укори за нарушаване на канона. Филип бе завладян от работата му. На Джак му беше все едно какво си мислят. Чувстваше, че всеки, който не я харесва, трябва да е сляп.
Един понеделник по Велики пости, когато всички бяха станали сприхави от това, че не бяха яли месо от три седмици, Алфред дойде на работа с победоносно изражение на лицето. Беше ходил до Шайринг предния ден. Джак не знаеше какво е правил там, но явно бе доволен от резултата.
На сутрешната почивка, когато Инид Брустър отпуши буре с ейл насред олтара, за да го продава на строителите, Алфред извади едно пени и подвикна:
— Ей, Джак Томсън, я ми вземи малко ейл.
„Това ще да е за баща ми“, помисли си Джак. Направи се, че не е чул Алфред.
Един от дърводелците, стария Питър, рече:
— Ти по-добре направи каквото ти казват, чираче. — Един чирак уж трябваше винаги да се подчинява на майстора занаятчия.
— Не съм син на Том — отвърна Джак. — Том ми е пастрок и Алфред го знае.
— Все едно, направи каквото ти казва — подкани го с благоразумен тон Питър.
С неохота Джак взе петака от Алфред и се нареди на опашката.
— Името на баща ми беше Джак Шеърбърг — каза на висок глас. — Всички можете да ме наричате Джак Джаксън, ако искате да ме различавате от Джак Блексмит.
— Джак Копелето по ще приляга — изсумтя Алфред.
А Джак заговори високо:
— Някой чудил ли се е защо Алфред не си връзва ботушите? — Всички погледнаха към краката на Алфред. И да, както винаги тежките му кални ботуши, направени да се връзват догоре с каишки, стояха разтворени. — Това е, за да може да си извади бързо пръстите на краката, ако му се наложи да брои до повече от десет.
Занаятчиите се подсмихнаха, а чираците се закискаха. Джак подаде пенито на Инид и получи халба ейл. Отнесе го до Алфред и му я връчи с лек присмехулен поклон. Алфред беше ядосан, но не много: все още държеше нещо в ръкава си. Джак се отдръпна, за да изпие ейла с чираците, надявайки се Алфред да спре да се заяжда.