Устоите на Земята (Част втора)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част втора)». Краткое содержание книги:
— Толкова се радвам, че си добре! Разтревожихме се за теб! — възкликна тя и без да мисли го прегърна и целуна. Беше много кратка целувка, не повече от докосване. Но щом устните им се разделиха, ръцете му отидоха на кръста й, задържаха тялото й нежно, но здраво до неговото и тя се усети, че го гледа в очите. Мислеше само колко е щастлива, че е жив и здрав. Притисна го нежно до себе си. Изведнъж почувства кожата си; усети допира на грубия лен на нощницата си и меката козина на ботушите си, а зърната й настръхнаха, щом ги притисна до гърдите му.
— Тревожила си се за мен? — каза той удивено.
— Разбира се! Цяла нощ почти не спах!
Усмихваше се щастливо, но той бе ужасно сериозен и след малко настроението му я зарази. Тя се почувства странно развълнувана. Чуваше как бие сърцето й, а дъхът й се учести. Зад нея чуковете кънтяха в унисон, разтърсваха дървения скелет на воденицата с всеки свой отмерен удар и тя сякаш усещаше ритъма им дълбоко в себе си.
— Нищо ми няма — промълви той. — Всичко е наред.
— Толкова се радвам — повтори тя и този път думите излязоха на шепот.
Видя го как затвори очи и наведе лицето си над нейното, а после усети устните му върху своите. Целувката му бе нежна. Имаше сочна уста и мека юношеска брада. Тя затвори очи, за да се потопи в усещането. Дъхът му я погъделичка и бе някак съвсем естествено да разтвори устните си, които изведнъж станаха свръхчувствителни, тъй че можеше да усети и най-лекия допир, и най-мъничкото движение. Чувстваше се толкова завладяна от щастие, че й се искаше да заплаче. Притисна тялото си в неговото, меките й гърди се отъркаха в коравата му гръд, усети костите на бедрата му, забили се в корема й. Вече не беше просто облекчена, че е жив и здрав, не бе просто радостна, че е тук с нея. Появило се беше ново чувство. Физическата му близост я изпълваше с екстаз, от който се почувства леко замаяна. Задържа тялото му в прегръдката си и й се искаше да го докосва още повече, да го усеща повече, да го доближи по-плътно до себе си. Потърка гърба му с дланите си. Искаше да усети кожата му, но дрехите му я обезсърчиха. Без да мисли, разтвори уста и пъхна езика си между устните му. Той издаде тих гърлен звук, като сподавен стон на наслада.
Вратата на мелницата се отвори с трясък. Алиена се отдръпна от Джак. Изведнъж се почувства все едно, че бе заспала дълбоко и някой я е зашлевил, за да я събуди. Ужасена бе от това, което правеха — целуването и търкането един в друг, като курва и пияница в пивница! Отстъпи назад и се обърна, покрусена от срам. Влезлият се оказа не кой да е, а Алфред. От това се почувства още по-зле. Алфред й беше предложил женитба преди три месеца, а тя му бе отказала надменно. Сега я беше видял да се държи като разгонена кучка. Изглеждаше някак двулично. Изчерви се от срам. Алфред я гледаше със смесица от похот и презрение на лицето, което й напомни за Уилям Хамли. Отвратена бе от себе си затова, че му бе дала повод да я гледа отвисоко и бе разгневена на Джак за съучастието му.
Извърна се от Алфред и погледна виновника. Щом очите му срещнаха погледа й, издадоха стъписване и тя разбра, че гневът се е изписал на лицето й, но нищо не можеше да направи. Замаяното от щастие изражение на Джак преля в объркване и обида. Обикновено това щеше да разтопи сърцето й, но сега беше ядосана. Мразеше го заради това, което я бе накарал да стори. Без да помисли, го зашлеви през лицето. Момчето не помръдна, но в погледа му имаше болка. Бузата му почервеня от пръстите й. Алиена не можеше да понася повече този поглед и отмести очите си.
Не можеше да остане тук. Втурна се към вратата, подгонена от непрестанния грохот на чуковете в ушите си. Алфред бързо и почти уплашено се отдръпна от пътя й. Профуча покрай него и мина през вратата. Том Строителя стоеше навън до самия праг, с малка тълпа строители. Всички се бяха запътили към мелницата да разберат какво става. Един-двама я изгледаха любопитно и тя пламна от срам. Хората обаче повече се интересуваха от грохота на чукове, който се носеше от воденицата. Хладно логичната част от ума й си спомни, че Джак бе решил проблема с тепането на плата й. Но мисълта, че цяла нощ бе стоял там, за да направи нещо заради нея, я накара да се почувства още по-зле. Притича покрай конюшнята, излетя през манастирската порта и се измъкна на улицата, където ботушите й се захлъзгаха в калта, докато най-сетне се добра до дома си.
Когато влезе, завари вътре Ричард. Седеше на кухненската маса с комат хляб и купа ейл.
— Крал Стивън тръгва на поход — каза й. — Войната е започнала отново. Трябва ми нов кон.