Устоите на Земята (Част втора)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част втора)». Краткое содержание книги:
Когато стана много студено за седене на поляната, Алиена започна да гостува през вечерите в къщата на Том Строителя. Алфред обикновено беше в пивницата, тъй че в семейството оставаха Том, Елън, Джак и Марта. Тъй като работата на Том вървеше толкова добре, имаха си удобни кресла за седене, пращящ огън в камината и много свещи. Елън и Алиена се занимаваха с тъкане. Том рисуваше планове и скици, като драскаше рисунките си с остър камък върху лъскавите восъчни плочки. Джак се правеше, че майстори колан или точи ножове, но повечето време гледаше крадешком лицето на Алиена на светлината на свещите, наблюдаваше как се движат устните й, докато говори или гледаше бялото й гърло, докато отпиваше от чашата с ейл. Много смях имаше през тази зима. Джак обичаше да разсмива Алиена. Беше толкова строга и сдържана като цяло, че за него бе истинска радост да я накара да се отпусне — почти все едно, че можеше да я зърне гола. Непрекъснато измисляше разни неща, с които да я развесели. Правеше си шеги с майсторите от строежа, като подражаваше говора на парижки зидар или кривокраката походка на някой ковач. Веднъж измисли комично описание на живот с монасите, приписвайки на всеки от тях правдоподобни грехове — горделивост за Ремигий, чревоугодничество за Бърнард Магерника, пиянство за гостоприемника и похот за Пиер Циркуитора. Марта често пъти се разсмиваше до захлас и дори строгият Том се подсмихваше леко.
Една такава вечер Алиена каза:
— Не знам дали ще мога да продам всичкия този плат.
Думите й ги изумиха.
— Защо го тъчем тогава? — попита Елън.
— Не съм се отказала — отвърна Алиена. — Просто имам проблем.
Том вдигна глава от рисунките си.
— Мислех, че приоратът иска да го изкупи всичкия.
— Не това е проблемът. Не мога да намеря хора, които да го изтепат, а приоратът не иска хлабаво изтъкания плат. А и никой друг не би го взел.
— Тепането е тежък труд — съгласи се Елън. — Не ме изненадва, че никой не иска да го върши.
— Не можеш ли да намериш мъже за тази работа? — подхвърли Том.
— Не и в процъфтяващия Кингсбридж. Всички мъже тук имат достатъчно работа. В големите градове има професионални тепавичари, но повечето от тях работят за тъкачи и им е забранено да тепат за съперници на работодателите им. Все едно, много скъпо ще струва да караме плата до Уинчестър и обратно.
— Сериозен проблем — съгласи се Том и се захвана отново със скиците си.
На Джак му хрумна нещо.
— Жалко, че не можем да накараме волове да го правят.
Другите се засмяха, а Том рече:
— Все едно да научиш волове да строят църкви.
— Или пък мелница — настоя Джак. — Обикновено има лесни начини да се върши най-тежката работа.
— Тя иска платът да се изтепа, не да се смели — изтъкна Том.
Джак не го слушаше.
— Използваме повдигачи и макари, за да вдигаме камъните високо на скелето.
— О, ако имаше някакъв изкусен механизъм да изтепа този плат, щеше да е чудесно — въздъхна Алиена.
Джак си помисли колко доволна щеше да е, ако можеше да реши проблема й. Реши да го измисли на всяка цена.
— Чувал съм за воденица — заговори Том замислено, — която се използва за духалата в ковачница. Но никога не съм виждал такава.
— Ето! — възкликна Джак. — Това го доказва!
— Воденичното колело се върти и върти — каза Том. — И воденичният камък се върти, тъй че едното може да движи другото. Но тепавичарската бухалка се движи нагоре-надолу. Не можеш да накараш въртящо се в кръг воденично колело да движи бухалка нагоре-надолу.
— Но ковашките мяхове се движат нагоре-надолу.
— Вярно. Но никога не съм виждал такава ковачница, само съм чувал приказки.
Джак се помъчи да си представи механизма на една мелница. Водната сила задвижваше воденичното колело в кръг. Оста на мелничното колело се свързваше с друго колело вътре в мелницата. Вътрешното колело, което беше изправено, имаше зъбци, които се зацепваха със зъбците на друго колело, което лежеше плоско. Плоското колело движеше воденичния камък.
— Изправено колело може да движи плоско колело — разсъди на глас Джак.
Марта се засмя.
— Джак, престани! Ако можеше мелници да тепат плат, умни хора щяха вече да са го измислили.
Джак не й обърна внимание.
— Би могло тепавичарските бухалки да се закрепят към оста на мелничното колело — разсъди той. — Платът може да се постави където падат бухалките.
— Но бухалките ще ударят веднъж и ще засекат — каза Том. — И колелото ще спре. Казах ти — колелата се въртят и въртят, но бухалките трябва да се движат нагоре-надолу.
— Трябва да има начин — заупорства Джак.
— Няма начин — заяви Том твърдо, давайки с тона си да се разбере, че темата на разговора е приключена.