Устоите на Земята (Част втора)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част втора)». Краткое содержание книги:
— Какво каза?
— Да, аз запалих старата катедрала.
Том пребледня.
— Онова беше мълния…
— Никаква мълния нямаше. Беше си ясна нощ. И никой не беше оставил огън в църквата също така. Аз запалих покрива.
— Но защо?
— За да получиш работа. Иначе майка ми щеше да умре в гората.
— Нямаше да…
— Първата ти жена умря, обаче, нали?
Том онемя. Изведнъж сякаш се състари и Джак осъзна, че го е наранил дълбоко. Беше спечелил спора, но може би бе изгубил приятел. Стана му противно и тъжно.
— Махай се оттук — прошепна Том.
Джак излезе.
Отдалечи се от извисените стени на катедралата с горчилка в гърлото. За няколко мига животът му бе опустошен. Не беше за вярване, че ще се махне завинаги от тази църква. При манастирската порта се обърна и погледна назад. Толкова много неща бе замислял. Искаше да извая съвсем сам цял портал. Искаше да убеди Том да направи каменни ангели за прозорците над галерията. Имаше съвсем нов замисъл за сляпа аркада в трансептите, който дори не беше показал още на никого. Вече никога нямаше да може да направи тези неща. Беше толкова нечестно. Очите му се напълниха със сълзи.
Запъти се към дома. Виждаше всичко като през мъгла. Майка му и Марта седяха край кухненската маса. Майка му учеше Марта да пише с остър камък на плоча. Изненадаха се, като го видяха.
— Не може да е време за вечеря още — каза Марта.
Майка му разчете на лицето му, че нещо не е наред.
— Какво има? — попита го разтревожено.
— Бихме се с Алфред и ме изгониха от строежа — отвърна той мрачно.
— Алфред не го ли изгониха? — попита Марта.
Джак поклати глава.
— Не е честно!
Майка му попита уморено:
— И за какво се бихте този път?
— Вярно ли е, че баща ми е обесен за кражба в Шайринг?
Марта ахна.
Майка му го погледна тъжно.
— Не беше крадец. Но да, обесиха го в Шайринг.
На Джак до гуша му бе дошло от недомлъвките за баща му. Попита грубо:
— Защо никога не ми казваш истината?
— Защото толкова ме натъжава! — избухна майка му и за негов ужас заплака.
Никога не беше я виждал да плаче. Винаги беше толкова силна. Малко оставаше да се прекърши и той. Преглътна с мъка и настоя:
— Щом не е бил крадец, защо го обесиха?
— Не знам! — проплака майка му. — Така и не разбрах. Той също не го разбра. Казаха, че е откраднал златен потир.
— От кого?
— Оттук — от приората Кингсбридж.
— Кингсбридж! Приор Филип ли го обвини?
— Не, не, беше много преди времето на Филип. — Погледна го през сълзи. — Не започвай да ме разпитваш кой го обвини и защо. Не се хващай в този капан. Може целият ти живот да мине, докато се опитваш да поправиш една злина, извършена преди да си се родил. Не те отгледах, за да отмъщаваш. Не посвещавай живота си на това.
Джак се закле, че все някой ден ще научи повече въпреки думите й. Но точно сега искаше да спре да плаче. Седна на пейката до нея и я прегърна.
— Е, явно катедралата няма да е животът ми вече.
— Какво ще правиш, Джак? — каза Марта.
— Не знам. Не мога да живея в Кингсбридж, нали?
Марта посърна.
— Но защо?
— Алфред се опита да ме убие, а Том ме изгони от строежа. Няма да живея с тях. Все едно, вече съм мъж. Би трябвало да напусна майка си.
— Но какво ще правиш?
Джак сви рамене.
— Единственото, от което разбирам, е строителство.
— Би могъл да работиш на друга църква.
— Бих могъл да обикна друга катедрала също както обичах тази, предполагам — отвърна той унило. А си мислеше: „но никога няма да заобичам друга жена, както обичах Алиена.“
— Как е могъл Том да ти направи това? — продума майка му.
Джак въздъхна.
— Не мисля, че го искаше всъщност. Приор Филип каза, че няма да търпи и аз, и Алфред да работим на обекта.
— Значи проклетият монах е в дъното на това! Заклевам се…
— Много беше ядосан за поразиите, които направихме.
— Чудя се дали би могъл да бъде вразумен.
— Какво имаш предвид?
— Бог уж трябва да е милостив — монасите също би трябвало да са.
— Смяташ, че трябва да се помоля на Филип ли? — попита Джак, изненадан донякъде от посоката на мисълта й.
— Мислех аз да поговоря с него — каза майка му.
— Ти?! — Това беше още по-неприсъщо. Джак се изуми. За да е готова майка му да моли Филип за милост, трябваше да е съвсем разстроена.
— А ти какво мислиш? — попита го тя.
Том като че ли смяташе, че Филип няма да прояви милост, спомни си Джак. Но пък главната грижа на Том беше майсторската ложа да покаже, че действа решително. След като бе обещал на Филип да бъде твърд, Том не можеше след това да моли за милост. Майка му не беше в същото положение. Започна да се чувства малко по-обнадежден. Може би не се налагаше да напусне, в края на краищата. Можеше да остане в Кингсбридж, близо до катедралата и до Алиена. Не се надяваше вече на любовта й, но все пак мисълта да си замине и никога вече да не я види бе непоносима.