Устоите на Земята (Част втора)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част втора)». Краткое содержание книги:
Тук като че ли имаше някакво съгласие, но Дан, поддръжникът на Алфред, възрази:
— Опасен прецедент ще е да простим на чирака, защото занаятчията се е държал обидно. Чираците винаги смятат, че майсторите се държат обидно. Ако започнем да разсъждаваме така, накрая майсторите няма да смеят да говорят на чираците си от страх да не ги ударят заради неучтивост.
За възмущение на Джак, тези думи спечелиха гореща подкрепа. Само показваше, че авторитетът на майсторите трябва да се укрепи, все едно кой е прав и крив в случая. Зачуди се какво ли щеше да е наказанието. Нямаше пари да плати глоба. Ненавиждаше мисълта, че ще го сложат в пранги — какво щеше да си помисли Алиена за него тогава? Но още по-лошо щеше да е, ако го набиеха с камшик. Беше готов да намушка с нож всеки, който се опита да го набие.
— Не трябва да забравяме, че и работодателят ни има твърда позиция за случая — каза Том. — Той заяви, че няма да търпи и Алфред, и Джак да работят на обекта. Един от тях трябва да си иде.
— Може ли да бъде разубеден? — попита Питър.
Том помисли малко, но накрая отвърна:
— Не.
Джак се стъписа. Не беше приел сериозно ултиматума на приора. Но Том беше.
— Щом единият трябва да си ходи, вярвам, че нямаме спор кой ще е — каза Дан. Дан работеше за Алфред, а не пряко за приората и ако Алфред напуснеше, то и Дан навярно щеше да си отиде.
Том отново помисли и отново отвърна:
— Не, нямаме спор. — Погледна към Джак. — Джак е този, който трябва да напусне.
Джак осъзна, че фатално е подценил последствията от боя. Но му беше трудно да повярва, че ще го изхвърлят. Какъв щеше да е животът му, ако не работеше на катедралата Кингсбридж? След като Алиена се беше свила в черупката си, катедралата бе единственото нещо, на които държеше. Как можеше да си иде?
Питър Дърводелеца рече:
— Приоратът би могъл да приеме компромис. Джак да бъде отстранен за месец.
„Да, моля ви“, помисли си Джак.
— Много е слабо — отвърна Том. — Трябва да покажем, че действаме решително. Приор Филип няма да приеме нищо по-малко.
— Така да бъде — предаде се Питър. — Тази катедрала губи най-надарения млад каменоделец, който са виждали повечето от нас, само защото Алфред не може да си държи проклетата уста затворена. — Няколко зидари изразиха одобрение. Окуражен, Питър продължи: — Уважавам те, Том Строителю, повече, отколкото съм уважавал който и да е майстор строител, за когото съм работил, но трябва да се каже, че си сляп за безобразията на твърдоглавия си син Алфред.
— Без обиди, моля — отвърна Том. — Да се придържаме към фактите по случая.
— Добре. Аз казвам, че Алфред трябва да бъде наказан.
— Съгласен съм — отвърна Том за изненада на всички. Джак помисли, че бележката за слепотата му е подействала. — Алфред трябва да понесе наказание.
— Защо? — възмути се Алфред. — Че съм набил един чирак?
— Той не е твой чирак, а мой — рече Том. — И ти не само го наби. Гони го из целия строеж. Ако го беше оставил да избяга, варта нямаше да бъде разпиляна, зидарията нямаше да пострада и дърводелският навес нямаше да изгори. И можеше да се оправиш с него като се върне. Нямаше нужда от това, което направи.
Зидарите се съгласиха.
Дан, който явно бе станал говорител на зидарите, подкрепящи Алфред, рече:
— Надявам се, че не предлагате да изключим Алфред от ложата. Аз поне ще се боря против това.
— Не — отвърна Том. — Достатъчно неприятно е, че губим един талантлив чирак. Не искам да загубя и стабилен зидар, на чийто екип може да се разчита. Алфред трябва да остане — мисля, че трябва да бъде глобен.
Хората на Алфред въздъхнаха облекчено.
— Тежка глоба — настоя Питър.
— Седмична надница — предложи Дан.
— Месечна — заяви Том. — Съмнявам се, че приор Филип ще се задоволи с по-малко.
Няколко души закимаха и измърмориха:
— Тъй да е.
— На един ум ли сме, братя зидари? — изрече Том обичайната фраза.
— Да — отвърнаха всички.
— Тогава ще оглася на приора решението ни. Останалите най-добре да се връщате на работа.
Джак загледа тъжно, докато излизаха един по един. Алфред му хвърли самодоволен поглед на излизане. Том изчака, докато останат сами и му каза:
— Направих най-доброто за теб. Надявам се майка ти да разбере.
— Никога нищо не си направил за мен! — избухна Джак. — Не можеше да ме нахраниш, да ме облечеш или подслониш. Бяхме щастливи, докато те срещнахме, а после гладувахме!
— Но накрая…
— Дори не ме защити от онзи глупав звяр, когото наричаш син!
— Опитах се…
— Нямаше дори да имаш тази работа, ако аз не бях подпалил старата катедрала!