Устоите на Земята (Част втора)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част втора)». Краткое содержание книги:
В следващите няколко минути всички се залисаха с пожара, забравили за Алфред и Джак. Джак се отдръпна настрана и загледа, изтръпнал и безпомощен. Алфред стоеше малко по-далече. „Наистина ли бях готов да му пръсна главата с оня чук?“ — запита се Джак невярващо. Всичко изглеждаше толкова нереално. Все още беше замаян и потресен, когато водата и пръстта потушиха пламъците.
Приор Филип стоеше и гледаше цялата бъркотия, тежко задъхан от усилието.
— Виж това — заговори той на Том. Беше ужасно ядосан. — Срутен навес. Работата на дърводелците — съсипана. Бъчва вар — похабена и цял сектор зидария — унищожен.
Джак осъзна, че Том е в беда. Негова грижа бе да поддържа ред на строежа и Филип обвиняваше него за щетите. Това, че виновниците са синовете на Том, още повече влошаваше нещата.
Том сложи ръка на рамото на отеца и заговори тихо.
— Ложата ще се оправи с това.
Филип нямаше да се успокои така лесно.
— Аз ще се оправя с това! Аз съм приорът и всички вие работите за мен.
— Позволи тогава на зидарите да го обсъдят, преди да си взел решение — отвърна му Том с кротък и благоразумен тон. — Може да стигнем до предложение, което да те устрои напълно. Ако не, пак можеш да направиш каквото намериш за добре.
Филип видимо изпитваше неохота да остави инициативата да се изплъзне от ръцете му, но традицията бе на страната на Том: майсторите сами въдворяваха реда помежду си и си налагаха наказания. Помълча малко и отвърна:
— Добре тогава. Но каквото и да решите, няма да търпя и двамата ти сина да работят на този строеж. Един от тях трябва да си иде.
И той се отдалечи, все още вбесен от яд.
Том погледна мрачно към Джак и Алфред, обърна се и влезе в най-голямата барака на строителите.
Джак осъзна, че е изпаднал в голяма беда, докато влизаше след Том. Когато зидарите наказваха някой свой член, обикновено беше заради прегрешения като идване пиян на работа и кражба на строителни материали, а най-обичайното наказание беше глоба. Бой между чираци обикновено водеше до слагане на двамата в пранги за ден, но Алфред разбира се не беше чирак, пък и все едно, побоищата обикновено не водеха до такива щети. Ложата можеше да изгони свой член, който работи за по-малко от договорената най-ниска надница. Можеше също тъй да накаже член, извършил прелюбодейство с жената на друг зидар, макар Джак да не знаеше за такъв случай. Теоретично чираците можеше да бъдат набити с камшик, но макар понякога да имаше заплахи с такова наказание, не беше виждал да се прилага.
Майсторите зидари се струпаха под дървения навес, насядали по пейките или подпрени на задната стена, която бе всъщност стената на катедралата. След като влязоха всички, Том каза:
— Работодателят е ядосан и с право. Това произшествие нанесе много и скъпи щети. Още по-лошото е, че опозори нас, зидарите. Трябва да се справим твърдо с виновниците. Това е единственият начин да си върнем доброто име като горди и дисциплинирани строители, хора, които владеят не само своя занаят, но и самите себе си.
— Добре казано — подвикна Джак Блексмит и другите замърмориха одобрително.
— Аз видях само края на този бой — продължи Том. — Видя ли някой началото?
— Алфред погна момчето — каза Питър Дърводелеца, същия, който бе посъветвал Джак да се подчини и донесе ейла на Алфред.
Младият зидар на име Дан, който работеше за Алфред, се намеси:
— Джак плисна бирата в лицето на Алфред.
— Момчето беше предизвикано, обаче — отвърна Питър. — Алфред го обиди на родния му баща.
Том погледна Алфред.
— Вярно ли е?
— Казах, че баща му е бил крадец — отвърна Алфред. — Вярно е. Обесили са го за това в Шайринг. Шериф Юстас ми го каза вчера.
Джак Блексмит каза:
— Не е хубаво, ако майстор занаятчия трябва да си мери приказките, защото казаното няма да се хареса на един чирак.
Ново одобрително мърморене. Джак унило осъзна, че каквото и да станеше, нямаше да му се размине леко. „Може би съм орисан да съм престъпник като баща си“, помисли си той. „Може би и аз ще свърша на бесилото някой ден.“
Питър Дърводелеца, който се очертаваше като негов защитник, рече:
— Все пак според мен има разлика дали занаятчията е прекалил, за да ядоса чирака.
— Чиракът все пак трябва да бъде наказан — настоя Джак Блексмит.
— Не го отричам — отвърна Питър. — Просто смятам, че занаятчията също трябва да се накаже. Майсторите занаятчии трябва да използват благоразумието на възрастта си, за да налагат мир и разбирателство на един строеж. Ако предизвикват свади, не си изпълняват дълга.