Конспирация за Короната

Несправедливо бе и иде време

да створим порти, та душа да се възземе.

По силата на дадений ми дар,

по родно право, че съм господар.

Така произнасям следния закон,

свободен е затворникът Есрахаддон.

– Как е възможно това? – запита Олрик. – Нали каза, че магии не

действали тук.

– Воистина, а тий не си вълшебник. Тий само ми даваш свободата,

каквото право законите позволяват на владетеля на земята – закони, из-

дигнати много преди раждането на Меленгар; закони, погрешно преце-

нили дълготрайността на властта и кой може да я носи – тук и сега това

119

Конспирация за Короната

си тий. Тий си законният и неоспорим владетел на тази земя и като такъв, ключалките можеш да отвориш. Че тук резетата се вдигат с думи на ма-

гия – думи, които през времето са променили значението си.

Този затвор, въздигнат на нявга собственост на имперската мощ зе-

мя, в отсъствие на императора подви коляно пред патриарха на нифрон-

ската църква. Сега сред тези стени нито песъчинка не е отронила вре-

мето, ни бе разклатена от гърма на войните. Армии маршируваха, земи

се разделяха; империята изоставена на капризите на пълководците. Сет-

не в кървава борба тези хълмове родиха Меленгар, автономно кралство

под подобаващ крал. Тий, добри ми Кралю на Меленгар, имаш силата да

справиш грешното, тъй дълго за истина представяно. Девет века прах ума

погребват, кралю, че тези тъмничари забравили са собствените руни да

четат.

В далечината Ейдриън дочу триенето на камък в камък. Голямата

врата извън килията се отваряше.

– Изречи тези думи, милорд – и ще сложиш край на деветстотин го-

дини несправедлив запор.

– Как ще ни помогне това? – запита Олрик. – Мястото е пълно с па-

зачи. Как това ни измъква?

В далечината магьосникът се усмихна широко:

– Думите твои ще сразят вълшебната бариера и върнат ми свободата

да използвам отново Изкуството.

– Ще направиш магия. Ще изчезнеш.

Стъпки прогърмяха по моста, който очевидно се бе появил отново.

Ейдриън изтича по стълбите на галерията, за да погледне в тунела.

– Идват пазачи! И не изглеждат особено щастливи.

– Ако ще го направиш, нека е по-бързичко – каза на Олрик Ройс.

– Мечовете им са извадени – извика Ейдриън. – Това никога не е до-

бър знак.

Олрик впери поглед в магьосника.

– Искам думата ти, че няма да ни оставиш тук.

– С радост дадена, милорд – Есрахаддон сведе почтително глава.

– Това по-добре да проработи – измърмори Олрик и започна да чете

на висок глас изписаните по пода думи.

Ройс изтича да се присъедини до Ейдриън, който се разположи до

изхода на тунела. Ейдриън възнамеряваше да използва тясното простран-

ство, за да ликвидира преимуществото откъм бройка на стражите. Стъпи

здраво на земята. Ройс зае позиция малко по-назад. Едновременно изтег-

лиха оръжията си и се приготвиха за предстоящата атака. Стражите бяха