Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
Бепи усети това и заговори пръв — сдържано и категорично:
— Премислих всичко много внимателно, Червен. Реших как да постъпя с теб. Ще ми дадеш петдесет хиляди, за да платиш за това неприятно положение и наглостта си — което включва неуважението ти към мен през последните две години — и ще те оставя да живееш. Ако кажеш каквото и да било, освен „да“, ще те убия, преди да се насереш, което ще стане всеки момент.
Червения го погледна втрещено. Разбра, че решението е взето и Бепи не блъфира. Дълго време мисли над казаното и реши, че е най-добре да запази мира. Издадена бе смъртна присъда и чувстваше, че Бепи още е достатъчно вбесен, за да я изпълни.
— Добре, Бефино, но при едно условие. Не, две условия, исках да кажа.
— Аха! Какво се опитваш да ми пробуташ? Не приемам условия, Червен. Аз съм взел uno решение, забрави ли? Нищо не се променя. Или ще направиш каквото трябва, или тръгваш пред процесията.
— Ннне, Беп. Чуй, изслушай ме — започна да заеква Червения. — Утре ще ти дам петдесетте хиляди, но между нас всичко трябва да си остане както преди. Обещай ми, че няма да има вендета. Няма да се мразим, съгласен ли си? Ще продължаваме с бизнеса като досега — съдружници при същите условия. А и гаджето ми остава на работа. Съгласен ли си да остане?
— Знаеш ли, господин Франко, допреди няколко минути ти се държеше като шеф. Сега поведението ти е много по-прилично. Надявам се, че си даваш сметка за способностите ми. — Бепи удари по масата. — Добре, господин Франко, донеси ми парите. Разбрахме се — каза Бефино и стана. — Утре в десет часа сутринта, у нас — провикна се той, вече от вратата. — Бъди точен. Не обичам закъсненията.
На другия ден Бепи си получи петдесетте хиляди. Цялата сума беше в дребни банкноти, които миришеха на сандвичи. Миризмата беше на доматен сос и чесън. Никакво съмнение нямаше — Червения бе обрал парите от снекбаровете. Всичко в Бепи кипеше. Седмици трябваше да изминат, докато се успокои кръвта му. Беше измамен. Вече бе сигурен, че Червения е задигнал още повече от хазарта. „Никога няма да узная истината. Здраво ме прекара. Ако Червения не беше клекнал, щях да бъда принуден да го убия още там. И като едното нищо щяха да ме осъдят за убийството му. Голяма каша щеше да стане, ако не се беше съгласил да отчете някаква сума.“
Следващите няколко дни прекара с Червения в снекбаровете. Отново поемаше контрола върху целия бизнес. Момичето на Червения го гледаше с широко отворени очи. Долавяше смяната в командването. Каква калпава сделка бе направил Бепи, като се съгласи да я остави на работа! Червения продължаваше да й плаща по двеста долара седмично, а преди да влезе в казармата, Бепи взимаше само деветдесет и пет. Тя изобщо не разбираше от канцеларска работа. Беше тъпа, но получаваше двеста долара, понеже Червения си падаше по циците.
Когато Бепи се убеди, че снекбаровете му вървят добре, отиде на „Уолстрийт“ да се види с господин Густини. Заплатата на Бепи — а тя изобщо не можеше да се сравнява с онова, което печелеше от организирането на залагания и снекбаровете — почти се беше удвоила за няколкото години, през които той работи във фирмата, но въпреки това беше нищожна спрямо доходите му от другите професии и спрямо това, което Червения плащаше на секретарката си. Искаше му се да напусне „Жюл Харт и съдружници“, но това беше единственото му прикритие. Нужен му бе добър параван за нещата, които правеше за Морано. Важно бе да демонстрира, че работи усилено и не е свързан с мафията.
Господин Густини се зарадва, че го вижда, и попита дали е готов да се върне на работа.
— Да, работата ми е необходима — отговори му Бепи. — На седми май ще се женя.
— Прекрасно! — поздрави го господин Густини. — Щом така ти получава двайсет долара увеличение — по десет за всяка година в армия.
— Благодаря ви, сър. Много съм задължен. Имам нужда от тези пари.
Господин Густини се усмихна.
— Ти много добре се възползвал от информация за акции, Бефино — каза той, напомняйки на Бепи, че все пак не е чак толкова беден. Разведе го из кантората, като казваше на служителите: — Нали помните Бефино Менесиеро? Е, той се завърнал и започва работа в понеделник сутрин.
Господин Мелвин се приближи до Бепи и се ръкува с него.
— Добре дошъл отново, момче — каза той с усмивка. — Благодарим, че си защитавал страната ни.