Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)». Краткое содержание книги:
— Не мислехте така за продукта ми преди година и половина — каза Риърдън.
Доктор Ферис се намръщи за миг, сякаш някой от белезите на картите беше паднал и му беше провалил играта, сетне се разсмя, като че ли отново я беше овладял.
— Това беше преди година и половина, господин Риърдън — лековато каза той. — Времената се менят и хората се менят с тях — мъдрите го правят. Мъдростта се състои в познанието кога да помним и кога да забравяме. Постоянството не е навик на ума, който е мъдро да се практикува или пък да се очаква от човешкия род.
След това той премина към лекция за глупостта на постоянството в свят, където нищо не е абсолютно, освен принципа на компромиса. Говореше искрено, но някак нехайно, сякаш и двамата разбираха, че не това е основната тема на разговора им. Все пак, странно, той говореше не с тон на предговор, а с този на послепис, сякаш основната тема беше приключена отдавна.
Риърдън изчака първото „Не мислите ли така?“ и отговори:
— Моля Ви да споделите спешния въпрос, заради който поискахте тази среща.
Доктор Ферис погледна за миг учудено и неразбиращо, после каза весело, сякаш си беше спомнил нещо маловажно, което можеше да бъде уредено без усилие:
— А, това ли? Ставаше въпрос за датите за доставка на риърдънов метал за Държавния научен институт. Бихме желали да получим пет хиляди тона до първи декември, след което няма да има проблем да изчакаме за остатъка от поръчката до януари.
Риърдън го погледа мълчаливо известно време, всеки следващ момент правеше веселата интонация в гласа на доктор Ферис, която все още висеше във въздуха на стаята, да изглежда все по-глупава. Когато доктор Ферис вече беше започнал да се плаши, че той няма да отговори, Риърдън каза:
— Пътното ченге с кожените гамаши, което пратихте тук, не ви ли докладва за разговора си с мен?
— Ами да, господин Риърдън, но…
— Какво друго искате да чуете?
— Но това беше преди пет месеца, господин Риърдън. Оттогава насам се случи едно събитие, което ми вдъхва увереност, че сте променили решението си и няма да ни причинявате никакви неприятности, както и ние на вас.
— Какво събитие?
— Събитие, за което вие знаете много повече, отколкото аз, но видите ли, и аз знам доста за него, въпреки че бихте предпочели да не е така.
— Какво събитие?
— Тъй като е ваша тайна, господин Риърдън, защо не си остане тайна? Кой няма тайни в наши дни? Например Проектът X — тайна. Разбирате, естествено, че можем да се сдобием с метала ви, като просто накараме да го купят на малки порции различни правителствени служби, които да ни го предадат след това, и няма да сте в състояние да го предотвратите. Но това означава да се занимаваме с много отвратителни бюрократи — доктор Ферис се усмихна с обезоръжаваща искреност, — о, да, ние сме също толкова непопулярни едни пред други, колкото и пред гражданите, ще се наложи да допуснем много отвратителни бюрократи до тайния Проект X, което би било крайно нежелателно в този момент. Същото важи и за всяка публичност в пресата — ако ви дадем под съд за отказ да изпълните заповед на правителството. Но ако трябва да се изправите пред съда по друго, много по-сериозно обвинение, където Проектът X и Държавният научен институт не са въвлечени, и където не можете да издигнете никакъв принцип или да събудите обществена симпатия — е, това няма да ни опечали никак, но ще ви струва повече, отколкото можете да си въобразите. Следователно единственият ви практичен изход е да ни помогнете да запазим нашата тайна и да ви позволим вие да запазите вашата — понеже, както съм сигурен, че разбирате, ние сме напълно в състояние да държим всеки бюрократ на безопасно разстояние от пътя ви толкова дълго, колкото решим.
— Какво събитие, каква тайна, какъв съд?
— О, стига, господин Риърдън, не бъдете дете! Четирите хиляди тона риърдънов метал, които доставихте на Кен Данагър, разбира се — весело каза доктор Ферис.
Риърдън не отговори.
— Принципните въпроси са такава досада и такава загуба на време за всички страни. Бихте ли решили да станете мъченик в името на някакъв принципен въпрос, при обстоятелства, при които никой не знае какъв сте — никой, освен вие и аз, където няма да имате шанс да прошепнете и дума за принципи, където няма да сте герой, създател на зрелищен нов метал, изправил се срещу врагове, чиито действия може да изглеждат донякъде мръсни на обществеността, където няма да сте герой, а обикновен престъпник, алчен индустриалец, който е измамил закона просто заради печалба, гангстер от черния пазар, който е нарушил националното законодателство, предназначено да защитава общественото благоденствие, герой без слава и публика, който ще постигне единствено половин вестникарска колонка някъде на пета страница — е, още ли искате да сте такъв мъченик? Защото точно такъв е въпросът: или ще ни доставите метала, или отивате в затвора за десет години и взимате приятелчето си Данагър със себе си.