Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
След още два-три танца Дафни съобщи на приятелката си, че е изпълнила и преизпълнила своя дълг и е време да си тръгват. Беки само това и чакаше - чудеше се как да избяга от младичките офицери, които след танца и с подполковника се надпреварваха да я канят.
- Имам добри новини за вас - оповести Дафни, докато тримата пътуваха с екипажа по Кингс Роуд към Челси Терас.
Чарли още стискаше преполовената бутилка шампанско.
- И какви, моето момиче? - попита той, след като се оригна.
- Не съм ти никакво „твое“ момиче - скастри го Дафни.
- Може и да съм готова, Чарли Тръмпър, да инвестирам в работническата класа, но не забравяй все пак, че съм жена с потекло.
- Казвай какви са новините, де! - подкани през смях Беки.
- Ти си изпълни твоята част от сделката, редно бе и аз да изпълня моята.
- В смисъл? - попита Чарли, който току задрямваше.
- Сега вече мога да представя малък списък от трима души, които да използваш за примамка и да решиш, надявам се, проблемите си с банките.
Чарли изтрезня на мига.
- Първо ти предлагам втория син на един граф - подхвана Дафни. - Няма пукната пара, затова пък е представителен. После можеш да се възползваш от услугите на един баронет, който, стига да му платиш както подобава, на драго сърце ще ти помогне, но най-силното ми предложение е един виконт, който не е извадил особен късмет, докато е играл комар в Довил, и сега се вижда принуден от време на време да пада дотам, че да работи като посредник.
- Кога ще ги видим? - попита Чарли, като се мъчеше да не пелтечи.
- Когато кажете - обеща Дафни. - Може още утре...
- Не е нужно - прекъсна я тихо Беки.
- Как така да не е нужно? — учуди се приятелката и.
- Вече избрах човека, който ще ни помогне.
- Кого, скъпа? Принцът на Уелс ли?
- Не. Подполковник сър Данвърс Хамилтън, баронет, удостоен с медал „За особени заслуги“ и с куп други военни отличия.
- Но той е командващ на полка - възкликна Чарли и изпусна бутилката шампанско на пода на екипажа. - И дума да не става! Той няма да се съгласи за нищо на света.
- Уверявам те, че ще се съгласи.
- Откъде си толкова сигурна? - попита Дафни.
- Сигурна съм, защото утре в единайсет сутринта имаме среща.
11.
По улицата се зададе екипаж и Дафни размаха чадъра. Кочияшът спря и вдигна за поздрав шапка.
- Закъде сте, госпожице?
- За Харли Стрийт номер сто седемдесет и две - отвърна тя, после двете жени се качиха.
Кочияшът отново вдигна шапка, размаха леко камшика и конят се отправи към Хайд Парк Корнър.
- Каза ли на Чарли? - попита Беки.
- Не, замазах положението - отвърна приятелката и.
Екипажът свърна към Марбъл Арч. Двете жени мълчаха.
- Може да не се наложи да му казваме каквото и да било - отсъди накрая Дафни.
- Дано - простена Беки.
Отново последва дълго мълчание, накрая конят препусна по Оксфорд Стрийт.
- Лекарят ти разбран човек ли е?
- Досега го познавам като такъв.
- Божичко, умирам си от страх.
- Не се притеснявай. Скоро всичко ще приключи, поне ще знаеш със сигурност.
Екипажът спря пред номер сто седемдесет и две на Харли Стрийт и двете жени слязоха. Докато Беки галеше коня по гривата, Дафни плати на кочияша шест пенса. Беки се обърна, когато чу как приятелката и почуква с месинговото чукало по вратата, изкачи трите стъпала и отиде при нея.
Отвори им медицинска сестра в колосана синя престилка и бяла касинка и якичка, която ги пусна да влязат. Поведе ги по тъмен коридор, осветен от една-единствена газова лампа, и ги покани в празната чакалня. На масичката в средата на помещението имаше старателно подредени на купчинки броеве на списания „Пънч“ и „Татлър“. Около масичката бяха наслагани удобни, ала разностилни фотьойли. Двете жени седнаха, но не казаха нищо, докато сестрата не излезе.
- Аз... - подхвана Дафни.
- Ами ако... - рече и Беки в един глас с нея.
Приятелките прихнаха, но смехът им прокънтя някак пресилено в чакалнята с висок таван.
- Хайде, първо ти - подкани Беки.
- Просто исках да попитам какво става с подполковника.
- Изслуша инструктажа като истински мъж - отвърна другата жена. - Утре отиваме на първата официална среща. „Чайлд и сие“ на Флийт Стрийт. Обясних му да се държи като на генерална репетиция, защото съм оставила за по-нататък през седмицата срещата, на която според мен имаме някакви шансове.
- А Чарли?
- Дойде му много. Все си повтаря, че подполковникът му бил командващ.
- И ти щеше да се държиш така, ако Чарли бе предложил да повикаш преподавателя си по счетоводство да ви направи отчета за оборота от седмицата.