Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
- Да.
Чарли не се изненада, когато Беки, без изобщо да се двоуми, се съгласи да го придружи на бала на полка. Дафни вече му бе обяснила най-подробно какво са се разбрали. Виж, младежът наистина се изненада, че другарите му от полка направо не могат да откъснат очи от Беки.
Вечерята беше организирана в голяма спортна зала, покрай която бойните другари на Чарли започнаха да разправят един през друг разни случки от първите дни на обучението им в Единбург. Тук обаче приликите свършваха: храната бе много по-вкусна от онова, което им даваха в Шотландия.
- Къде е Дафни? - попита Беки, след като и поднесоха порция ябълков пай, обилно полят с крем.
- Ей там, на първата маса, заедно с важните клечки - отвърна Чарли и посочи с палец през рамото си. - Не може да си позволи да я видят, че общува с простосмъртни като нас - допълни той ухилен.
След вечерята се посипаха наздравици в чест на кого ли не освен може би на краля. Чарли обясни, че през 1836 година крал Уилям Четвърти е разрешил в полка да не се вдигат тостове за негово здраве, понеже не се е съмнявал, че воините са му верни до смърт. Затова пък присъстващите в залата пиха за въоръжените сили, за отделните батальони, които изброяваха един по един, и накрая за полка и за предишния му командващ. Всяка наздравица приключваше с мощно „ура“. Беки наблюдаваше мъжете, насядали около нея на масата - за пръв път си даде сметка, че мнозина от това поколение се смятат за късметлии просто защото са се отървали на косъм и не са загинали.
Бившият командващ на полка, баронет Данвърс Хамилтън, удостоен с медал „За особени заслуги“ и с други ордени, държа прочувствена реч за бойните им другари, които не присъстват тази вечер на тържеството. Беки видя как Чарли затаява дъх, когато съобщиха името и на приятеля му Томи Прескот.
Накрая всички станаха и вдигнаха чаши за приятелите, които не са сред тях. За своя изненада Беки също бе много развълнувана.
След като подполковникът седна, масите бяха изтикани в единия край заради танците. Още след първите тактове, изсвирени от оркестъра на полка, от другия край на залата се появи Дафни.
- Хайде, идвай, Чарли. Не се сдържах, не ми се чакаше да дойдеш на масата на шефовете.
- За мен е огромно удоволствие, драга ми госпожице - рече Чарли и стана от мястото си. - Но къде е Реджи не знам кой си?
- Реджи Арбътнот - уточни младата жена. - Оставих го да се прехласва по някакво момиченце от Челмсфорд. Направо не е за разправяне, ще знаете.
- Защо „не е за разправяне“ - изимитира я Чарли.
- И през ум не ми е минавало - отвърна Дафни, - че ще доживея да видя как на бал на полка на Негово величество ще се домъкнат отрепки от Есекс. Но още по-ужасното е, че тази пикла е съвсем невръстна.
- На колко години е? - полюбопитства Чарли, докато въртеше самоуверено във вихрен танц Дафни по дансинга.
- И аз не съм сигурна, но има наглостта да ме представи на баща си - вдовец.
Младежът прихна.
- Изобщо не е смешно, Чарлс Тръмпър. Би трябвало да проявиш съчувствие. Имаш да учиш още много.
Беки наблюдаваше Чарли, който танцуваше много добре.
- Тази Дафни е много мила - отбеляза мъжът до нея, който се представи като сержант Майк Паркър и който, както се оказа, бил месар от Камбъруел, воювал рамо до рамо с Чарли на Марна.
Беки изслуша оценката на мъжа, без да казва нищо, а след малко, когато той я покани на танц, волю-неволю отиде на дансинга. Бойният другар на Чарли я поведе по дансинга така, сякаш тика към хладилното помещение говежди бут. Единственото, което успяваше да прави в такт с музиката, бе да настъпва дамата си по пръстите. Най-накрая отведе Беки обратно на масата с петна от бира по покривката и тя се почувства в относителна безопасност. Младата жена загледа мълком как всички се забавляват - надяваше се никой да не я покани отново на танц. Мислите и отново и отново я връщаха към Гай и към часа, който трябваше да си запише, ако до половин месец...
- Може ли да ви поканя, уважаема госпожице? - попита командващият и всички мъже около масата впиха очи в Беки.
Тя установи, че подполковник Хамилтън танцува безупречно и е твърде забавен, но без да се опитва да я назидава като банковите директори, с които се бе срещала напоследък. След танца подполковникът покани Беки на масата на шефовете и я представи на жена си.
- Длъжна съм да те предупредя - рече Дафни на Чарли и погледна през рамо по посока на подполковника и на лейди Хамилтън. - За теб ще бъде голямо предизвикателство да удържиш на темпото на амбициозната госпожица Салмън. Но е достатъчно да се държиш за мен и да си отваряш очите на четири, и ти обещавам, че ще и натрием носа.