Паралелни лъжи
- Автор: Пирсон Ридли
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Унискорп
- ISBN: 978-954-330-193-5
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Паралелни лъжи». Краткое содержание книги:
Така или иначе с 11-годишната кариера на Тейлър като разследващ детектив е свършено.
Сега обаче той има шанс за реабилитация. Заедно с чаровната Нел Прийст двамата трябва да спрат пъкления план на Алварес. Случаят обаче е доста по-сложен и по-заплетен, отколкото си мислят първоначално.
— Да ги инспектираме? Разбира се.
— Не, имам предвид дали проверихте за скитници.
— Гратисчии — уточни той и поклати глава, без Тайлър да забележи. — Не аз, не, господине. Човек трябва да е достатъчно глупав да скочи във вагона при тези температури, кой съм аз да го спирам? Сигурно е доста отчаян. Наоколо виждаме гратисчии повече през топлите месеци, но за мен няма разлика. Не ми е работа да охранявам тези вагони. Само ги бутам и дърпам, а заплащането за това не е страхотно.
— А ако някой е бил на един от тези вагони или вътре в него — няма значение — къде може да слезе? Влак 9–90 кога спира отново?
— Повечето от влаковете на Северното обединение спират в Тер Хаут.
— А някъде преди това? — продължи да разпитва Тайлър.
Човекът изглеждаше малко объркан.
— Има ли място, където човек да се качи или да слезе?
— Какво имате предвид, всъщност? — Едрият мъж изгледа Тайлър странно.
— Провеждам разследване за дерайлирането — напомни нетърпеливо Тайлър.
— Има много места, откъдето човек може да скочи от №9-90, ако реши да го прави. Влакът не е високоскоростен. №9-90 се движи веднъж седмично. От Тенеси до Мичиган. Превозва матрици за спирачки, най-вече от леярната на Брадърс стрийт в Чатануга. Този курс се изпълнява от петдесет години.
Под бремето на безсилието Тайлър се почувства в капан. Заподозреният си беше съставил план. Знаел е къде да удари смъртоносно №9-90 и как да избяга от района. Ако неочакваната му среща с Хари Уелс е била репетиция, той вече се е качил на друг влак за Сейнт Луис. О’Мали със сигурност щеше да прикрие тази възможност. За Тайлър оставаше надеждата заподозреният да не е напуснал още района, за да огледа отломките на дневна светлина, или да е променил маршрута за бягство заради проявеното към него внимание, оказано му от Хари Уелс. В такъв случай му се налагаше да импровизира или да премисли как да се измъкне. При положение че е останал, вероятно още се навърта наблизо или е на път да се измъкне. Тайлър се почувства обезкуражен, но не и победен.
— На много места може да скочи, така ли? — повтори той думите на мъжа.
— Да, господине. Точно така е.
— Ако човек няма собствена кола, как пътува от тези градове? — зададе следващия си логичен въпрос Тайлър. — С автобус? С влак?
— Със сигурен транспорт. Има ги и двата вида, но оттук нищо не ви върши работа. Влаковете на най-близката компания „Грей-дог“ тръгват от Клаувърдейл. — Погледна наетата от Тайлър кола. — „Амтрак“ се движи нагоре към Крауфордсвил — обясни той, удивен от себе си. — Но точно тук сме в нещо като ничия земя. По това трасе се превозват товари. Това е истинската жп линия.
— А други железници, влакове на други компании, на които някой да се качи — гратисчии, имам предвид. — Тайлър се опита да използва подходящата терминология.
— Пълно е. — Чернокожият започна да изброява, хващайки един по един дебелите си премръзнали пръсти: — „Амтрак“, „CSX“, Северните щатски железници, „Индиана“, „Западна Индиана“, „Луивил-Нашвил“. Избирайте си. Всички ползват едно и също трасе.
— Но останките от 9–90 блокираха линията — напомни Тайлър. — Нали?
— Не, „Амтрак“ не са блокирани. — Погледна Тайлър, както учител гледа ученик. — Влаковете на „Амтрак“ се движат по северните трасета, не по тези. А сега всяка от проклетите товарни линии извън Индианаполис ще трябва да бъде пренасочена към тези северни трасета. Аз ли какво ще правя? Ако не ме извикат да помагам долу при останките, през по-голямата част от следващата седмица ще бъда без работа. Помнете ми думата.
Тайлър се опита да се постави на мястото на заподозрения и прецени възможностите. Човекът имаше почти шестчасова преднина — щяха да са много по-малко, ако беше останал да се възхищава на делото си, както Тайлър очакваше. Ако дерайлирането беше нагласено да стане четири-пет дни по-рано, точно преди кървавия инцидент в закрития товарен вагон, всичко щеше да отиде на вятъра, но Тайлър се съмняваше в това. Според О’Мали дерайлиранията се дължаха на лоши лагери. Ако е саботаж, изглеждаше вероятно инцидентът да е станал непосредствено преди дерайлирането.
На север или на юг? С влак или с автобус? Тайлър се съмняваше, че беглецът ще открадне кола или ще хване чартърен полет. И едното и другото можеше много лесно да се проследи. Усещаше как времето му изтича, усещаше как човекът бяга, докато той стои на студа и говори с работника от жп депото.
— Кой се движи по-често — „Грейхаунд“ или „Амтрак“?