Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
— Не ми изглеждате твърде зле за човек, който е лежал в затвора — отбеляза той. — Но те не биха се осмелили да ви наранят физически. Как се чувствате?
Лоркин сви рамене, но в очите му се четеше все същата уклончива предпазливост, която Денил бе забелязал по-рано.
— Изморен. Гладен. Няма да откажа и една вана.
Тайенд изсумтя и се усмихна.
— За това си прав. Не мога да си представя, че в дворцовия затвор има вани с гореща вода. Нека ти осигурим една от нашите абсолютно цивилизовани вани. Ще накарам робите да ти приготвят нещо вкусно и ще ти наглася една чиста мантия.
Лоркин кимна, но преди да се подчини на опитите на елийнеца да го изкара от стаята, бръкна в джоба на мантията си и се обърна към Денил. Без да каже нито дума, извади един свитък. Денил забеляза печата на крал Амакира, преди отново да вдигне поглед към лицето на младия мъж. Лоркин го гледаше сурово и многозначително.
След това се обърна и излезе.
Денил седна и счупи печата. Това бе официална заповед на краля, в която той просто заявяваше, че на Лоркин му е забранено да напуска Дома на Гилдията. Не беше дадена никаква причина за освобождаването му от затвора. Не се споменаваше изобщо за задържането му. „Какво очаквах, всъщност? Извинение?“
Тайенд се върна в стаята и седна до Денил.
— Той не е добре — промърмори елийнецът.
— Не е — съгласи се Денил.
— Каквото и да са му направили — или са го принудили да на прави — той все още не е готов да говори за това. Ще го наглеждам и ако спомене нещо, ще ти го кажа — стига да не ме накара да обещая да го запазя в тайна, разбира се.
— Разбира се.
— Какво пише тук? — Тайенд кимна към свитъка.
— На Лоркин му се забранява да напуска Дома на Гилдията.
Тайенд кимна.
— Значи не е напълно свободен. — Той се пресегна към Денил и го потупа по ръката. — Важното е, че е излязъл от онова място. Поне това е добре. — Той се изправи. — Трябва да докладвам за това. А ти по-добре уведоми Разпоредителя Оусън.
Денил изпрати с поглед Тайенд, усмихвайки се тъжно. Ако Лоркин наистина откажеше да разговаря за онова, което му се беше случило в затвора, или криеше някаква престъпна тайна, то Тайенд бе човекът, който най-вероятно щеше да я измъкне от него. Той проявяваше свръхестествени способности, когато ставаше въпрос за проблемите на хората. „Но не и за нашите проблеми“ — напомни си Денил.
„Не ми се иска да си го мисля, но се надявам, че Лоркин не е тук, защото са го убедили да предаде Изменниците. Това ще им се отрази много зле — както може би и на нас, ако онова, което обсъждаха Лоркин и Оусън, е свързано с общата ни работа“.
Оусън. Както посочи Тайенд, Разпоредителят трябваше да бъде уведомен за завръщането на Лоркин. Денил бръкна в мантията си, извади кръвния пръстен на Оусън, пое си дълбоко дъх и го наниза на пръста си.
— Сигурно се шегуваш — възкликна Сония, когато вдигна поглед към табелата на страноприемницата.
— Какво има? — попита Регин.
Тя не отвърна нищо, защото на прага се бе появил един набит мъж.
Той им се поклони.
— Милорд, милейди! Моля, заповядайте! — каза мъжът. — Аз съм Фондин. Добре дошли в „Подслона на Фергън“ — най-добрата страноприемница в Киралия.
Сония чу как Регин се изкиска, но той не каза нищо, когато тя мина през вратата. Както обикновено, приземният етаж представляваше трапезария и пивница. Тя бе пълна, въпреки късния час, и отекваше от множество гласове. Облеклата на клиентите предполагаха, че са местни хора, които се бяха издокарали по някакъв повод. Неколцина се обърнаха към нея и Регин и се ококориха от изненада.
— Моля, седнете и отдъхнете за миг — покани ги Фондин, махвайки с ръка към най-тихия ъгъл. — Една стая ли искате или две?
— Доста сте зает тази вечер — отбеляза Сония.
— Да. Провеждаме празненство и мнозина са дошли отдалеч — каза Фондин. — Но не се притеснявайте за шума. Ще приключим в прилично време и тук веднага ще стане тихо и приятно.
Като по знак залата започна да утихва. Сония чу шепот. Фондин отново се обърна към тях, после сведе очи към мантията й и се ококори. Очевидно не беше забелязал цвета й на мъждивата светлина в двора. Дори на омекотената светлина на фенерите тя успя да види как лицето му пребледнява.
— Какъв е поводът за празненството? — попита тя.
— С-с-сватба — заекна Фондин.