Докато смъртта ни раздели

Не бе необходимо да ми се казва повече. Беше достатъчно, повече от достатъчно. Той имаше пред себе си напълно сигурни доказателства.

— И накрая — каза Хамре. — Според теб той по всяка вероятност е носел със себе си пари. Стойността на някаква застраховка „живот“, нали?

— Да.

— Не е носел пари, когато той… искам да кажа, не е имал в себе си толкова много. Ние вече влязохме във връзка със застрахователната компания и оттам ни уведомиха, че въобще не се е явявал. Така че какво точно е искал, отивайки при бившата си жена, едва ли ще разберем… преди да…

— Преди да?

— Преди тя да проговори.

— А тя… държи на предишните си показания.

Той кимна умърлушен.

— Отрича всичко. Но така не може да продължава. Вече сме в състояние да реконструираме случилото се.

Той вдигна ръце и започна да изброява възможните моменти на пръсти. Първо: Юнас Андресен идва. Звъни на вратата или сам си отключва. Имал е ключ. Второ: Венке Андресен отваря, държейки буркана в ръка, или — тя идва от мазето, носейки буркана с конфитюр, в момента, в който той звъни, или в момента, в който той вече е влизал вътре. Видял си я да тича, може би защото е забелязала, че вратата е отворена, пък и тя самата ни го каза. Но не е намерила никакъв труп. И трето: тя го удря с буркана или го хвърля по него. Защо, все още не можем да кажем. Четвърто: той се опитва да се защити или във всеки случай отвръща на удара й. Тя взема ножа и го намушква. Намушква го няколко пъти. Пети момент: тя изпада в паника и се опитва да избяга, но бързо се поокопитва, връща се в жилището и ти я виждаш, Веум. И шесто: вика за помощ. По-нататък всичко ти е известно.