Докато смъртта ни раздели
- Автор: Столесен Гуннар
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Драшков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Докато смъртта ни раздели». Краткое содержание книги:
Погледнах го гузно и той продължи:
— Ти си знаел. Защо не ни го каза веднага, още първия път?
— Не знаех… никакво име. Как се казва тя. Пък и беше трудно да говоря за това в присъствието на Венке, на госпожа Андресен.
— Всъщност до каква степен сте приятели?
— С кого?
— С Венке Андресен.
— С нея? Познавам я от седмица. Дори не сме имали време да станем приятели.
— От което не следва, че не си спал с нея?
— Не. Не следва. Но в случая не съм. В конкретния случай.
— Това, че си я видял да тича по балкона, че си видял Юнас Андресен да отива към вратата и така нататък, както разказваш…
Той кимна към протокола.
— Не представлява ли един вид… приятелска услуга?
Нарочно остави въпроса да увисне за момент във въздуха.
— Наистина ли видя всичко това?
Не бях във форма за подобни въпроси. Казах:
— Да, видях всичко това и не правя никому приятелски услуги. Ако исках да й направя приятелска услуга, можех да я направя по-добре. Например нямаше да дам на Джокер, на Юхан Педершен, такова алиби. И нямаше да кажа, че е стояла с нож в ръката, когато съм влязъл в жилището.
— Да, но само ти го твърдиш, а ние вече знаем, че нейните отпечатъци са били върху ножа още преди той да е бил забит в тялото му. По ножа няма никакви други отпечатъци, освен нейните и твоите.
— Никакви други? — едва-едва преглътнах новината, усещайки, че стига до дъното. — Значи няма други?
— Освен това ние вече разпитахме любовницата му и мъжът й.
Изплувах от глъбините:
— Аха?
— Да. — Той ме гледаше не без злост.
— И? — попитах аз.
— Та кога, казваш ти, че е станало всичко? Можеш ли да го определиш до минути?
— Не. Но според мен около четири часа следобед.
— Правилно. Ала тази жена… любовницата му, е била на работа до четири и пет. Тоест имала е на разположение само пет минути да стигне от центъра по дългия път дотам и така нататък, а както знаем, не е разполагала с хеликоптер. С други думи, това е било невъзможно.
По една или друга причина въздъхнах облекчено, заради Сулвай Мангер.
— А съпругът й?
— Още по-сигурно алиби. От три до пет часа е ръководил семинар по литература горе в Университета за осем студенти с първа специалност литература. Осем свидетели. Освен това той нищо не е знаел за връзката, ние го осведомихме. Поне така твърдеше.
Отново въздъхнах, пак заради Сулвай Мангер. Такива сведения много рядко се нравят на съпрузите, особено когато им ги дават трети лица.
— Други потенциални негови врагове още не сме установили. С изключение на тази женска история, която е довела до някои проблеми от финансов характер, Юнас Андресен, изглежда, е водил порядъчен и нормален живот. Бил е известен в работата си, уважаван от колегите и не по-малко от партньорите в бизнеса. Не е имал други близки роднини освен сестра, омъжена в Ставангер и която през последните десет години е виждал само по коледните празници. Тя идва в Берген за Коледа, полага венец на гроба на родителите си и заминава обратно, за да стигне навреме за семейната вечеря. Те не са имали много близки отношения, както виждаш. Нещо съвсем обичайно впрочем. — Той направи пауза, вдигна един лист, зачете бавно написаното на него, сякаш бе забравил за присъствието ми. После ме погледна иззад листа и рече: — Фактически няма кого друг да подозираме освен Венке Андресен. А тя, да се изразя по-меко, изпъква съвсем релефно на сегашния фон на събитията.
Попитах кротко:
— Какво показват резултатите от аутопсията?
— Да, предварителната аутопсия… — Той извади друг лист от цяла купчинка. — Детайлно ли те интересува?
Поклатих глава:
— Слабо владея латински. Ще се задоволя със заключенията.
Погледът му се плъзна по изписания лист:
— Добре… Смъртта е настъпила в резултат на прободни наранявания в коремната област. Прободен е и единият дроб, диафрагмата е разкъсана, както и много други вътрешни органи… Не е имал никакъв шанс да оживее. Освен това има ясна следа от удар с твърд тъп предмет по челото, тук, в дясното слепоочие.
Той ми показа с пръст, а аз несъзнателно потърсих с поглед син белег на слепоочието му или подутина, но не видях нищо.
— Удар?
Кимна многозначително и аз разбрах, че има още какво да каже.
— Поогледахме по-отблизо, под микроскопа, този буркан от конфитюр. Фактически открихме остатъци от кожа по единия ръб на дъното на буркана. Все още не сме сравнили тези остатъци с проба от кожата на убития, но…