Търсенето на скритата истина
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542712930
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Търсенето на скритата истина». Краткое содержание книги:
Погледнах надолу, когато се изкачихме по откритите стъпала. Сервитьорът беше мъртъв на пода. Сивата жена вече се оглеждаше за нова играчка. Ръцете ми се свиха в юмруци. Вървяхме покрай стената от затъмнено стъкло, докато някаква неопределена характеристика в
гладката повърхност сигурно е указала мястото на врата, защото мъжът отдясно постави длан върху стъклото. Един панел се плъзна встрани, разкривайки голяма стая, изградена изцяло от огледално стъкло, с метални греди в ъглите. Виждаше се всичко, което ставаше извън нея. Целият таван беше ограден с малки монитори, захранвани от безброй охранителни камери. Това беше сърцето на клуба. В никое ъгълче на „Честър" не можеше да се случи нещо, което не би могло да се види оттук.
- Доведохме я, както каза, Ри.
Те ме избутаха вътре. Панелът се плъзна зад мен с тихо съскане. Стаята беше тъмна, с изключение на блясъка от мониторите. Пристъпих напред, за да запазя равновесие. За миг помислих, че падам, но беше илюзия, създадена от пода, който също беше направен от огледално стъкло. Беше толкова мрачно в стаята, че виждах само очертания - бюро, няколко стола, маса и мъж, стоящ в другия край с гръб към мен. Всичко под стаята, обаче, беше ясно видимо. И това ме караше да усещам всяка стъпка като скок на доверие.
- Стъклени къщи, а, Риодан? - първия път, когато се обадих на АНМСМ от мобилния си телефон, Риодан ме беше смъмрил, беше ми казал, че хора, които живеят в стъклени къщи, не трябва да хвърлят камъни. Намекваше, че моите цели не са по-възвишени от тези на Баронс. Сега стоеше тук, наблюдаваше своя свят от същата такава къща. Дали смяташе собствените си цели за толкова чисти? Присвих очи. Имаше друга стая зад тази, в която стояхме, още по-тъмна. Каквото и да се спотайваше в сенките и, той го гледаше съсредоточено.
След малко каза, без да се обръща:
- Защо дойде, Мак?
- Защо храниш Ънсийли с хора?
- Няма принуда в моя клуб. Само желание. Взаимно.
- Те не разбират какво правят.
- Това не е мой проблем.
- Те умират. Някой трябва да ги събуди за реалността.
- Те са влюбени в умирането.
- Те са подведени, объркани.
- Това не е мой проблем.
- Трябва да направиш нещо по въпроса.
- Така ли? - каза той. - Това долу прилича ли ти на приятелска тълпа? Тя трепери на ръба на нов бунт, а ти искаш да си играя на морален съветник. Някои са ги разпъвали за по-малко. Виждал съм достатъчно влакови катастрофи, за да знам кога релсите са извадени, а спирачките са отказали. Там, долу, всичко е само останки от влакова катастрофа, Мак. Само едно нещо задържа интереса ми сега. Потенциал. Баронс смята, че го имаш.
Тонът му беше ясен.
- Но ти не - казах равно.
- Ти ме безпокоиш.
- Ти също ме безпокоиш.
Направих няколко крачки през стаята. Исках да го виждам по-добре. Исках да знам какво наблюдава. Също като Баронс и придружителите ми, Риодан беше висок, добре сложен. Чудех се дали не е изискване, за да бъдат такива, каквито са - страхливци не се допускаха. Носеше тъмни панталони и яркобяла риза, чиито ръкави бяха навити над мускулести предмишници. Сребърна гривна, идентична с тази на Баронс, блестеше на китката му.
- Изглежда всички смятат, че ти си решението, нали? - каза той.
Свих рамене.
- Не всички - Роуина не смяташе.
- Хрумвало ли ти е, че може ти да си проблемът?
- Какво имаш предвид?
- Защо мислиш, че продължаваш да имаш толкова много срещи с Книгата, когато всички останали, които я търсят, никога не я зърват? Дори Даррок, твоят знаменит господар, не може да я доближи. Носи се слух, че е събрала свои собствени - Ънсийли - дъвче ги и ги плюе. Но никой, който наистина иска, не може да я намери. Освен теб.
- Аз съм ОС детектор - напомних му. - Аз съм единствената, която може да я усети. Ето ти потенциал.
- Наистина. Потенциал за какво? Хрумвало ли ти е, че може би не ти продължаваш да намираш Книгата? Тя продължава да намира теб?
- Какво искаш да кажеш?
- Какво мислиш, че иска Книгата, Мак?
- Откъде да знам? Смърт. Разрушение. Хаос. Същото като останалите Ънсийли.
- Какво би искала ти, ако беше книга?
- Аз съм различна, това е лесно. Бих искала да не съм книга.