Небесни псета
- Автор: Ръсел Джей
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Небесни псета». Краткое содержание книги:
Макар че в хола беше сумрачно, неоновата светлина пак озаряваше главата му и тя приличаше на кехлибарена играчка за елха, когато японецът отново застана над мен и стовари малко краче върху гърдите ми. Понатисна уж лекичко, но аз изпитах чувството, че съм бадем между зъбците на лешникотрошачка: проклетите ми ребра изскърцаха и се забиха в плътта. Изкашлях се — голяма грешка — и усетих на гърлото си вкуса на кръв. Опитах се да я изплюя, но кървавата слюнка потече надолу по брадичката ми.
Междувременно колегата на Къдрокоско — Дребосъчко, започна да ровичка напосоки из нещата ми. Чудех му се как изобщо вижда, но не забелязвах да разхвърля. По едно време, докато прехвърляше вещите по лавиците, спря. Видях го, че сваля нещо. Лъщеше като главата на Къдрокоско и аз разбрах, че онова приятелче държи моя „Златен глобус“. Излая нещо на Къдрокоско, който в отговор изсумтя на японски. Дали и тези тук не бяха поклонници на Дон Сийгъл? Жалко, че нямах снимка с Тоширо Мифуне.
Къдрокоско свали крак от гърдите ми и през краткото затишие успях да си поема що-годе дъх и дори да избърша с ръкав малко от кръвта по брадичката си. Вдигнах ръка и вече само от това като с нож в гърдите ме прониза остра болка. Болеше ме всичко и едвам се сдържах да не се разкашлям, но си рекох, че това вероятно е единственият ми шанс.
— Слушай — рекох и понадигнах глава, — сигурно ще…
Къдрокоско се завъртя и ме халоса с ток по брадичката. От ритника подскочих във въздуха, а когато отново се приземих с трясък и кокалите ми изтракаха, установих, че не мога да се помръдна. Устата ми зееше и се опитах да я затворя, но челюстта ми бе като вкаменена. Пред очите ми танцуваха мънички черни въртопи, не се сдържах и напълних гащите. Опитах се да изстена, но от гръкляна ми не излезе нищо друго, освен дрезгаво свистене. Ако не ме лъже паметта, на това му викат дъха на смъртта.
Чух как нещо каза „пук!“ и видях с периферното си зрение електрическо фенерче. Къдрокоско застана зад мен, хвана ме под мишниците и ме сложи да седна, като ме облегна долу на канапето. Сигурно ме е боляло, но болката бе станала толкова пронизваща, толкова тотална, че вече не я забелязвах. Онзи кретен ме сграбчи за косата и вдигна брадичката ми. Погледнах нагоре и видях, че Дребосъчко се приближава с нещо като кама, която стискаше с две ръце.
— Ама вие… — опитах се да изграча, но така и не успях да изрека думите.
Къдрокоско ме дръпна пак за косата и оголи врата ми, а онзи с камата се приближи още повече. Видях как вдига над главата си кобалтовосиньото острие и от неоновата светлина на „Чимичан Ра Ла“ то стана кървавочервено.
Стиснах очи.
Чух сподавено „уууф“ и си рекох, че острието разпаря гръкляна ми.
Но така и не усетих удар.
Не щеш ли, Къдрокоско пусна косата ми, а аз отворих очи и се строполих настрани. Щом се пльоснах на пода, ме плисна поредният талаз тъмнина, но се постарах да не изпадам в безсъзнание. Къдрокоско се боричкаше с някого насред хола, а голата му глава подскачаше като топката в старовремските веселяшки комикси. Отпърво си помислих, че се е спречкал нещо с другия бабаит, после обаче видях, че Дребосъчко лежи на пода, пронизан в гърлото със собствената си кама. Не забелязах кръв, но долавях миризмата: колкото и да е странно, първото, което ми мина през главата беше, че никога няма да успея да си изчистя килимите.
Къдрокоско като че ли губеше най-позорно схватката, аз обаче и досега не различавах в тъмното с кого се боричка. Но който и да беше, си личеше, че е бърз — не проронваше и дума, не издаваше и звук. Чуваше се само как удря с все сила Къдрокоско. Определено си прилагаха хватки от източните бойни изкуства, макар че от звука се разбираше, че ударите, които си разменят, нямат нищо общо с бутафорията, която гледаме по евтините екшъни. Чувах как Къдрокоско едвам си поема дъх и стене от болка. Той каза нещо на японски на противника си, другият обаче му отговори само с ритници и крошета. На няколко пъти Къдрокоско се свличаше на земята колкото веднага да подскочи като пружина на крака и да получи поредния удар по физиономията.