Небесни псета
- Автор: Ръсел Джей
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Небесни псета». Краткое содержание книги:
Накрая, както усетих, от отчаяние Къдрокоско се опита да приложи хватка на противника си и двамата се вкопчиха един в друг като борци. Отидоха с танцова стъпка в другия край на хола, където беше съвсем тъмно, и аз не различавах нищо, освен смътни очертания. Помъчих се да пропълзя, за да ги виждам по-добре, но ме прониза такава болка, че успях да се придвижа най-много педя-две. Чувах как събарят нещата по бюрото ми, чувах и че Къдрокоско стене все по-силно. На пода падна нещо стъклено, което стана на сол, сетне внезапно екна силен тътен. Един от двамата се беше строполил с все сила на земята.
Спусна се тишина.
Стори ми се, че към антрето се стрелка тъмна сянка, тя обаче се движеше с нечовешка бързина. Точно в този момент някакъв автомобил зави и потегли по улицата и фаровете осветиха за миг прозореца на хола. Отражението бе достатъчно, за да видя темето на Къдрокоско. Светлината угасна почти веднага и пак потънах в мрак, но съм сигурен, че вратът на онзи кретен беше извит под невъзможен ъгъл.
Пак опитах да пропълзя по пода, дори вдигнах ръка да се подпра на канапето. Докоснах нещо мокро и лепкаво върху кожената възглавница, хлъзнах се и отново се свлякох.
Още преди главата ми да се е ударила о пода ми се стори, че вече съм мъртъв.
Събуди ме трясъкът на боклукчийския камион. Най-малкото си помислих, че е боклукчийският камион — но звукът продължи да кънти и след десет минути и разбрах, че е в главата ми.
Беше малко след пет и половина сутринта, когато дойдох на себе си. Слънцето още не беше изгряло, ала нощта вече отстъпваше и сивкавата зора приплъзваше пръсти през прозореца. В началото не усещах нищо, освен умопомрачителна болка в главата, гърдите и стомаха. Устата и гърлото ми имаха вкус на кръв, а първият опит да си поема дъх ми напомни за счупеното ребро. Или ребра. Болеше ме така, сякаш ме бяха пекли на шиш.
Докато се покатеря на канапето и бученето и стърженето като от боклукчийски камион в главата ми позаглъхнат, си спомних за снощното нападение. С доста усилия вдигнах глава и си наложих да се поогледам — как ли щях да обясня на Роуан и Холоуей двата трупа в апартамента ми.
Но труповете ги нямаше.
Къщата беше ужасно разхвърляна — тоест по-разхвърляна от обикновено — навсякъде по пода се въргаляха книги и какви ли не джунджурийки. Насред килима се червенееше убийствено голямо петно още лепкава кръв, кръв имаше и по други части от обзавеждането. Тук-там се червенееха мънички петънца и по сложения в рамка плакат на „Мъжът със златната ръка“. Дървеният стол от писалището беше на трески, по пода като утринна роса блещукаха парченца натрошено стъкло.
Но трупове нямаше.
Пак се облегнах на канапето и се опитах да осмисля случилото се. Някой бе проникнал в апартамента и ме беше отървал от Къдрокоско и Дребосъчко. Беше ги очистил и в буквалния смисъл на думата бе изнесъл труповете. Нямах никаква, ама никаква представа защо и как, а камо ли пък кой го е направил. Нападателите така и не ми казаха какво искат — макар че не бе нужно да умувам дълго, за да се досетя. Просто ми се бяха нахвърлили. Това идеше да подскаже, че някой ме е взел на мушка, тоест, час по-скоро трябваше да си обирам крушите оттук и да се скрия някъде, където няма да ме намерят.
Да де, ама нямаше да знае как да ме намери и този, дето ме бе спасил. Не че имах представа как ме е открил и тук. Натрапваше се изводът, че са ме нападнали заради онова, на което бях станал свидетел във Васкес Рокс. Лично на мен ми стигаше като доказателство това, че Къдрокоско и Дребосъчко са японци. Не беше изключено онези хубостници — Гръцките маски, да са записали номера на колата и по него да са ме проследили. Или пък някой да ме е видял как се измъквам след срещата с малкия урод. При всички положения пръстът сочеше към „Усмихнатото хлапе“.
Но в такъв случай кой бе проследил преследвачите? Кой си беше затворил очите за онова, дето се разигра във Васкес Рокс, но си бе направил усилието да спасява изпосталелия ми задник? Какво беше направил с труповете, оставили петната кръв по килима ми?
Божичко, само как ме цепеше главата!
Прибягнах до запасите си от сили, на които не съм се осланял от холивудско време, когато купонясвахме по цели нощи, станах от канапето и се изправих. Залитнах, но криво-ляво се закрепих на крака: едно от най-добрите ми изпълнения. Като внимавах да не стъпвам по кървавите петна, тръгнах покрай стената и отидох в антрето, а оттам в банята. Гледката, която ме посрещна от огледалото, не беше от най-красивите.