Небесни псета
- Автор: Ръсел Джей
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Небесни псета». Краткое содержание книги:
И точно затова насмалко да връхлетя върху съществото.
В началото го помислих за онова приятелче с костюма на чудовището и само дето не напълних гащите. Дори в мъждивия светлик на звездите видях, че има нещо гнило, после съобразих, че съм се притеснил от ниския му ръст. Щракнах фенерчето, съществото отскочи на няколко педи, после се обърна с лице към мен.
Беше дете на не повече от единайсет-дванайсет години, което определено си беше недоразвито. Макар да носеше шапка с емблемата на „Доджърс“, си личеше, че главата му е тясна — ако не ме лъже паметта, любезната дума е „микроцефална“, и вдлъбната от двете страни на черепа. Широкият му сплескан нос приличаше едва ли не на човка, впечатление, засилвано от възрозовите му като на птица очички. На всичкото отгоре лицето му беше космато — бе покрито със странен жълтеникав мъх, наподобяващ козината на тигър. Детето беше облечено в разкъсана тенис фланелка, изпод която се показваше люспеста петниста кожа върху късите му ръчички с ципести пръсти. Урод? Вонеше така, сякаш не се е къпало от седмици, излъчваше тежка смрад на риба и на мен ми идеше да си запуша носа. Първоначалната ми погнуса бе притъпена от внезапната мисъл, че малчуганът сигурно е дошъл от снимачната площадка на „Усмихнатото хлапе“ и се е изгубил. Притесних се да не би някой да дойде да го търси, но още по-силен беше ужасът ми, когато си зададох въпроса защо са довели тук това несретно създание. След като бях станал свидетел на онова, което сполетя Шери, можех да си представя какво са намислили за уродливото дете.
Отклоних рязко светлината на фенерчето от него и я насочих към себе си.
— Ей, ти! — прошепнах едва чуто и протегнах ръка. — Не бой се, няма нищо страшно!
Момчето се приближи една крачка, заедно с него се приближи и ужасната смрад на скапана риба. И аз не знам как не се изповръщах.
— Ей, ти! Можеш ли да говориш?
Малчуганът спря и понаведе глава на една страна, при което заприлича повече и отпреди на птица. Сякаш беше мутант, слязъл от филм на ужасите — например със заглавие „Момчето от токсичните отпадъци“.
— Всичко е наред — казах му. — Ела с мен.
Тогава то се разпищя.
Звукът беше оглушителен, сякаш се бяха разкрещели цяла торба патета, пуснати в казан с нагорещена мазнина. Или стадо зайци, чийто вой е пуснат през мощен усилвател. Погледнах назад към Васкес Рокс, който беше на някакви си седемстотин-осемстотин метра, и макар да не видях никого, който да се приближава, бях повече от сигурен, че са чули оглушителния звук, от който щеше да се счупи и стъкло.
— Недей, дете! Млъкни! Шшт! — опитах се аз да го успокоя, но то се разпищя още по-силно.
Стори ми се, че виждам откъм снимачната площадка светлина на фенерче, и както винаги, предпочетох да се спотая, отколкото да извърша чудеса от храброст. Никак не ми се искаше да зарязвам детето на онези негодници от „Усмихнатото хлапе“, ала нямах друг избор. Направих последен опит да го хвана, но приличният му на сирена вой се засили с още десет децибела и аз си вдигнах задника.
Колкото и да е невероятно, стигнах при колата, без да се загубя. Скочих вътре и запалих двигателя, но се ослушах, преди да потегля.
Въпреки че хлапето бе най-малко на километър и половина — два, бях почти сигурен, че го чувам как пищи в тази белязана с убийство нощ.
11.
Гледах да не мисля много-много, докато препусках като обезумял по магистралата към града. Измъкнах опипом от кутията от обувки под предната седалка запис на Лу Рийд и го пъхнах в касетофона, та безмилостната му китара и антисладникавият му нюйоркски глас да изпълнят главата ми. Надух касетофона до дупка, така че вибрациите на микроскопичните усилватели почти заглушиха музиката.
Но не би!
Пред очите ми отново беше Шери и как са я изкормили. Страхувах се, че още дълго ще виждам само едно — как онзи предрешен като чудовище тип размотава и оглежда с голи ръце червата й, сякаш са кренвирши в месарница. Пред очите ми и досега беше празният поглед върху красивото лице на момичето, докато онзи бърникаше в корема му, и аз се питах какво са й направили, какво са й били, та тя да издържи на целия този ужас, без дори да трепне или да гъкне. Ами другите, заровили като щрауси — или като роби — лица в пръстта, покорни и неподвижни! Причудливите костюми, усещането за някакъв ритуал или обред. Почти религиозен — по някакъв извратен начин.