Небесни псета
- Автор: Ръсел Джей
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Небесни псета». Краткое содержание книги:
Докато се връщах с колата от клиниката се опитах — безуспешно — да реша какво да правя. Отпърво си казах, че не бива да рискувам и да се прибирам вкъщи, но нямаше къде другаде да отида. Ако не друго, там бяха дрехите и парите ми и при всички положения трябваше да отскоча да ги взема. Пък и се съмнявах, че ще повторят нападението — най-малкото посред бял ден и след онова, което сполетя първата група нападатели.
Всъщност и аз не знаех какво точно ги е сполетяло, макар и да бях сигурен, че са мъртви — то оставаше да не са при този странен ъгъл, под който бе извит вратът на Къдрокоско.
Когато спрях пред къщи, всичко си изглеждаше, общо взето, нормално. Няколко минути седях в колата и оглеждах сградата, но всичко си беше както винаги, включително опърпаният брой на „Таймс“, запокитен, както винаги, в храстите пред входа. Слязох от автомобила и бутнах внимателно входната врата, като я оставих да се отвори навътре. Надзърнах във входа, после изскочих пак на улицата да си прибера вестника. После влязох вкъщи.
Изглеждаше чисто.
Огледах помещенията едно по едно — отне ми близо четирийсет секунди, колкото да задоволя напълно оправданата според мен параноя, макар че дори мен ме досмеша, когато коленичих да надзърна под кревата.
Нищо, освен валма прах и мръсни списания.
Намерих в хладилника самотна бутилка бира, чух жалния сиротен вопъл „изпий ме“ и аха да я отворя, но после я пренебрегнах заради голяма чаша портокалов сок и поредното хапче кодеин. Седнах в хола да помисля, нещо, което наистина трябваше да започна да правя по-честичко, но не ме свърташе на едно място, непоносимо ми беше да гледам всичката тая кръв по килима. Грабнах си вестника и като заобикалях старателно петната, отидох в кухнята и седнах на масата там.
Прегледах набързо първата страница, но в сутрешния брой нямаше, разбира се, нищо за пожара в „Нощен приют“. Пуснах радиото и го настроих на новинарската станция. Изслушах надлежно информацията за пътищата и синоптичната прогноза, както и спортните новини, дочаках следващата емисия, но и по нея не казаха и думица за „Нощен приют“ и когато отново започнаха да говорят за пътищата, щракнах копчето. Колкото и да ми беше неприятно, вдигнах телефона, набрах номера на шейсет и девети полицейски участък и поисках да ме свържат със Сид. Телефонистката никога не пита кой го търси, което си е добре. Не бях сигурен, че на Сид му се говори с мен.
Телефонът иззвъня шест пъти, докато накрая той отговори с:
— Тайтелбаум.
— Здравей, Сид! Обажда се Марти Бърнс.
Мъртвешко мълчание.
— Там ли си още?
— Не мога да реша — изсумтя той. — Убеди ме.
Поех си дълбоко въздух.
— „Нощен приют“ — рекох му.
Сега пък го чух него да въздъхва.
— Какво знаеш за приюта, Марти?
— Точно за това се обаждам — да питам теб.
— Този разговор нещо не ми харесва. Ама никак. Какво става тук? Защо си седнал да питаш за „Нощен приют“?
Не ми се щеше отново да го лъжа в очите, но още не бях готов и да бъда откровен. Особено пък по телефона.
— Роза Мендес добре ли е?
— Теб какво ти влиза в работата? — сопна се Сид. — Какво знаеш за цялата тази история?
— Слушай, Сид, сутринта минах с колата покрай „Нощен приют“…
— Какво си търсел там?
— Аз такова… — Не знаех какво да му кажа. — Търсех Роза.
— Защо? Какво общо имаш с нея? — подвикна той — беше все по-ядосан.
— Тя… тя ме нае — изпелтечих аз.
— Сега я втасахме! — изкрещя детективът. — Тук при нас шушукат как онази нощ те е зашлевила. Стражински още си умира от смях. А сега го била наела, моля ви се! За какво?
— Две проститутки — от нейните момичета, както ги нарича тя — са изчезнали. Според нея не е изключено да са се били сдушили с момичето на Джон Дългуча, онова, дето умря. Притесняваше се за тях, смяташе, че сигурно знам къде биха могли да бъдат.
— А ти знаеш ли?
— Сега това не е важно. Ако искаш, по-късно можем да се видим и да ти обясня какво знам, макар че не е много. — Лъжата, общо взето, мина лесно. Исках да разбера само дали Роза е добре.
Направо чувах как Сид мисли в другия край на линията и претегля какво да ми каже. Чух и как в кабинета някой му говори и реших от тона, че сигурно е Стражински, въпреки че не долавях какво точно му казва.