Средиземноморският храст
- Автор: Касслер Клайв
- Серия: Дирк Питт #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Средиземноморският храст». Краткое содержание книги:
Той извади водолазния нож и безцелно започна да скицира очертанията на „Куин Артемиша“ върху мокрия пясък. После обаче изведнъж скицата като че ли го заинтересува. Той стана и начерта корпус, дълъг около девет метра. Командният мостик, трюмовете и машинното отделение, както и всяка подробност, която бе запаметил — всичко това бе нанесено върху мекия бял пясък. Минутите минаваха и корабът започна да добива форма. Пит така се бе вглъбил в работата си, че не забеляза един старец и магарето му, които вървяха уморено по брега.
Старецът се спря и обърна към Пит сбръчканото си лице, което десетилетия наред бе виждало толкова странни неща, че вече нищо не можеше да го учуди. След малко само сви равнодушно рамене и закрачи бавно след магарето си.
Най-накрая скицата бе почти завършена, до последната стълба. Ножът проблесна в изгрялото слънце, когато Пит нанесе и последния забавен щрих — мъничка птица върху мъничкия вентилатор. После той отстъпи назад, за да се възхити на произведението си. След това през смях изрече на висок глас:
— Едно е сигурно: никога няма да бъда приветстван за тази художествена творба. Рисунката прилича повече на бременен кит, отколкото на кораб.
Той продължи да гледа разсеяно в пясъчната рисунка. Изведнъж в очите му се появи отнесен поглед и по обветреното му лице изчезна всякакъв израз. В съзнанието му проблесна бледа искра от необикновена и забавна идея. Отначало идеята му се стори твърде странна, за да я възприеме, но колкото повече размишляваше над нея, толкова по-осъществима ставаше тя. Той бързо начерта още няколко допълнителни линии в пясъка. Вглъби се отново в работата си и побърза да сравни рисунката с картината в съзнанието. Когато направи и последната промяна в рисунката, устните му бавно се разтегнаха в мрачна усмивка на задоволство. Адски умно от страна на Фон Тил, заключи той мислено, адски умно.
Умората му внезапно се изпари, съзнанието му се отърси от всички неразрешими въпроси. Вече имаше отговор, друг вид отговор. Трябвало е да го открие много по-отдавна. Той прибра на бърза ръка водолазните си принадлежности и тръгна към склона, който разделяше брега от крайбрежния път. Пропъди всякаква мисъл за излизане от играта. Предстоеше най-интересната й част. Като стигна до пътя, се обърна да погледне скицата на „Куин Артемиша“ върху пясъка.
Настъпващият прилив тъкмо бе стигнал до нея и заличаваше комина на кораба, комина, върху който бе изписано голямото „М“ на „Минерва“.
14.
Джордино се беше проснал по гръб до един син пикап на ВВС и спеше дълбоко. Главата му беше подпряна върху калъф за бинокъл, а краката му — върху широк камък. Мравки пълзяха в колона по изпънатата му настрани ръка и след като преодолееха препятствието, продължаваха към целта си — малка купчина кал. Пит загледа усмихнат приятеля си. Една от отличителните черти на Джордино беше способността му да заспи навсякъде по всяко време при всякакви обстоятелства.
Пит изтръска солените капки от плавниците си върху спокойното му лице. Нито сънено мърморене, нито внезапно ококорване посрещнаха грубата шега. Единствената реакция дойде от едното око, което се отвори и загледа Пит с нескрито отегчение.
— Аха! Така значи! Нашият безстрашен пазач с буден поглед! — Гласът на Пит издаваше сарказъм. — Изтръпвам, като си помисля за броя на жертвите, ако някога решиш да станеш телохранител.
Съседният клепач бавно се повдигна като транспарант и разкри и другото око.
— За да сме съвсем точни — заговори с отпаднал глас Джордино, — трябва да ти кажа, че тези стари очи бяха залепени за нощните очила от момента, когато ти влезе в онзи сандък, до момента, когато излезе на брега и започна да си играеш с пясъка.
— Моите извинения, стари друже — разсмя се Пит. — Вероятно това, че се усъмних в твоята неотклонна бдителност, ще ми коства още едно питие.
— Този път ще са две — измърмори Джордино.
— Дадено.