Островът на изкушението
- Автор: Фокс Виктория
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Островът на изкушението». Краткое содержание книги:
— Но той е злоупотребил с доверието на Биби. Беше й обещал съвсем различен живот.
— Не е изключено и да й го подсигури. Все пак е в негов интерес.
— Защо?
— Ако един ден приятелката ти изгради успешна кариера в сферата на сериозното кино, участието й в тези странични проекти ще му донесе солидни приходи.
— Не се бях замислила. Чувствам се ужасно.
— Вината не е твоя. А и не е късно да й помогнеш. Съветвам те да поговориш с нея.
— И какво да й кажа?
— Че искаш да я откъснеш от този тип. А след това ще прецениш обективно дали си готова да се впуснеш във война. Не всички битки си струват.
— Май говориш от личен опит.
— За съжаление…
— Тя ще се омъжва за него.
— Освен ако не я спреш. Лесно е да се мъдрува, когато не си забъркан в кашата. — Зандър поиска сметката и добави: — Но ти би могла да намериш изход.
Помълчаха умислени и Зандър каза:
— Така и не те попитах как мина шоуто на „Фронтлайн Фешън“.
— Нормално. Даже ми доскуча. Първите пет минути бяха забавни, след това моделите като че ли започнаха да стават еднакви. Дрехите не паснаха на вкуса ми.
— Видя ли най-важния човек?
— Жан Моро ли? Да.
— Как ти се стори?
Спомняше си го до най-малката подробност. Осанката на Моро беше необичайна комбинация между поразителна красота и студенина, граничеща с бездушие. Тази двойственост я навеждаше на мисли за болка, съчетана с чувство на удоволствие, за силни емоции и страдание, което води до усет към извисеното.
— Чаровен мъж — кратко каза тя.
— Кой беше с него?
— Не ги познавам. Но видях Рубен ван дер Мейде.
— Моя приятелка работи за агенцията. Говори много ентусиазирано за новото си протеже, момиче с испански произход. Лори Гарсия.
— И нея видях. — Стиви си спомни прелестното момиче, което седеше от другата страна на подиума, няколко реда зад Моро. В нея се съчетаваха чарът на Ева Мендес и красотата на Натали Уд в „Уестсайдска история“.
— Приятелката ми е запленена от красотата й.
— Има защо. Трябваше и ти да дойдеш…
— Не бях в настроение.
Донесоха им сметката и двамата си я поделиха.
Стиви се престраши и най-накрая му зададе въпроса, който я измъчваше от известно време.
— Познаваш ли Жан Моро?
Зандър предпочете да не отговори, взе сакото си и каза:
— Радвам се, че те видях.
Дали беше чул въпроса й? Най-вероятно не. Така или иначе не й влизаше в работата. Беше проявил достатъчно отзивчивост към нея.
— И аз се радвам, че ми отдели време.
— Дръж ме в течение с положението на приятелката ти.
— Разбира се. — Сърцето й се сви при мисълта за клетата Биби. Как щеше да я измъкне от калта? — Е, довиждане — кимна тя. — Звънни ми следващия път, когато дойдеш в Ел Ей.
— Ще бъда тук и утре. Знам един прекрасен ресторант. Искаш ли да вечеряме заедно?
27
Лори
Мак Валъри — не кой да е, а Мак Валъри от „Валъри Козметикс“ — искаше среща с нея. Десидерия звънна рано сутринта, за да й съобщи новината.
Лори онемя от удивление. Мак Валъри беше най-голямото име в бизнеса. Ако работеше за него, светът щеше да е в краката й.
А заедно със света — и мъжът на мечтите й.
Взе такси до имението в Бел Еър, където се подвизаваше повелителят на красотата. Десидерия я чакаше издокарана в черно, с тънка ментолова цигара в ръка. Нито веднъж не беше повдигнала въпроса за онази нощ във Вегас. И оттогава насетне се беше превърнала в олицетворение на деловитостта.
С нея имаше още една жена — към двайсетте, с руса коса, проницателни зелени очи и трапчинка на брадичката. Десидерия я представи като Жаклин Спарк, пиарка с големи перспективи в агенция „Един щрих“, с която работеха „Ла Люмиер“. Жаклин стисна ръката на Лори с професионален маниер и я удостои с вежлива усмивка.
— Изглеждаш прекрасно. Готова ли си?
— Винаги. Какво се очаква от мен?
— Да бъдеш себе си — посъветва я Десидерия и загаси цигарата. — Мак има среща с още три момичета, така че трябва да му направиш силно впечатление. Не говори, освен ако не те пита нещо. Запомни — от теб лицето, от мен и Жаклин — останалото.
— Лично аз смятам, че зърне ли те, другите момичета нямат шанс — любезно рече Жаклин.
Имението на Мак Валъри беше оградено с палми. Листата им шумоляха приятно на калифорнийския бриз. До вилата имаше луксозен басейн във формата на полумесец. Лори се мъчеше да запази спокойствие, макар стомахът й да беше свит на топка. Навлизаше в територията на големите момчета. Само постройката на портиера беше по-голяма от бащиния й дом.