Островът на изкушението
- Автор: Фокс Виктория
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Островът на изкушението». Краткое содержание книги:
— Одобрявам я — обяви Мак. — Пък и е крайно време да подхвана партньорство с Моро. Няма да се срещам с другите момичета. Вземам нея.
След седмица Жан ги покани да отпразнуват договора.
— Моро не урежда току-така срещи със служителите — каза Десидерия. — Голяма късметлийка си, да знаеш.
Лори не го беше виждала от ревюто във Вегас. Договорът с Мак им даваше основателна причина да поговорят. Жан Моро, магнатът на модния свят, се беше появил в живота й в онзи съдбовен ден, но кой би очаквал, че същото това момиче ще се изправи на прага му след броени месеци! Най-вероятно и него го бяха разяждали същите мисли… Но поканата за обяд бележеше промяна във възгледите му. Дори беше сключила този договор в името на бъдещите им отношения.
Цяла вечност се чуди какво да облече. Новият й гардероб предлагаше разкошни тоалети, за каквито не беше мечтала. И макар че всеки един имаше свое собствено очарование, никой не подхождаше на случая.
В крайна сметка избра семпла кремава блуза без ръкав, копринен панталон с висока талия и затворени обувки. Косата върза на конска опашка.
Имаха резервация за изискан ресторант в Ел Ей на име „Ла Кут“. В колата пръсна парфюм зад ушите си и опита да се успокои. Дотук срещите й с Жан бяха епизодични — бегъл поглед в агенцията, мимолетна реплика на някое парти или подочута от тук от там клюка. А сега щяха да вечерят заедно. Какво щеше да й каже? Как щеше да му отвърне? Щеше ли да им се удаде възможност да поговорят насаме?
„Ла Кут“ се славеше с лазурния изглед към Венис Бийч и искрящия зеленикав хоризонт на Тихия океан. Помоли шофьора да я остави на една пресечка преди ресторанта. Сърцето щеше да изскочи от гърдите й. Едва събра сили да тръгне към входната алея.
Минувачите се любуваха на калифорнийското слънце, златните пясъци и океанската синева, караха кънки по крайбрежната алея и ближеха сладоледи.
„Спомни си как те целуна. Не забравяй, че вложи сърцето си в тази целувка… Хайде, действай, преди да си размислила.“
Жан седеше на терасата в компанията на Десидерия, Жаклин и Мак. Забеляза ги още в първия момент, но се направи на разсеяна, докато Десидерия не й махна. Пътят към масата й се стори безкраен.
Жан стана, за да я посрещне. Беше с широка бяла риза с навити ръкави и разкопчана яка, а косата му й се стори по-тъмна, отколкото я помнеше. Косъмчетата на ръцете му бяха изсветлели от слънцето, а усмивката му едва ли не прикриваше белега.
— Лори.
От неговата уста името й прозвуча като търкулната перла. Целуна я по двете бузи — истински, не като въздушните целувки за поздрав, с които започваше да свиква напоследък, — и мъжкото му ухание я подлуди.
— Заповядай, седни, изчакахме те, за да поръчаме заедно.
— Благодаря. — Уравновесеността на гласа й я смая. — Извинете, че закъснях.
Жан се облегна и протегна ръка към бутилката в кофичката с лед. Един от келнерите се спусна да му помогне, но той го отпрати с деликатен жест.
— Идваш точно навреме за шампанското.
— Всяко уважаващо себе си момиче на „Валъри“ трябва да закъснява — усмихна се Жаклин и протегна празната си чаша към Жан. — Права ли съм, Мак?
Мак Валъри намигна. Топчестата му, мургава глава се подаваше от яката на риза с крещящ десен.
— Няма нищо по-пленително от драматичната поява — отвърна той и метна една маслинка в отворената си уста.
— За новото момиче на „Валъри“ — вдигна тост Жан с чаша в ръка. Докато отпиваше, очите му наблюдаваха Лори. — И за светлото й бъдеще.
Тя извърна очи. Нямаше сили да го гледа, защото се чувстваше като гола. Трепереше като ученичка, а самоувереността и куражът, които си беше наложила на идване, се бяха изпарили.
Двете жени подхванаха разговор с Мак. Жан привика келнера и поръча стриди. После насочи вниманието си към Лори.
— Предполагам, че си била доста изненадана.
Думите му я озадачиха.
— Моля?
— Очакваше ли всичко това или не?
Ако съдеше по тона на гласа му, Жан нямаше предвид договора.
— Не.
— Аз също.
Сините му очи просветнаха и тя си спомни думите на Десидерия: „Само щраква с пръсти и дотърчават като кученца… А още на следващия ден, бам, все едно че ги е нямало…“