Островът на изкушението
- Автор: Фокс Виктория
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Островът на изкушението». Краткое содержание книги:
Очакваше с нетърпение качването му на яхтата заедно с всички останали надменни богаташи, заради които островът тънеше в поквара. Възмездието й нямаше да се стовари само върху главата на господин Ван. Щеше да отмъсти заради всички жени по света, заради всички майки. Престъплението срещу самата нея оставаше в сянката на една всеобхватна неправда, на която бе станала неволен свидетел. Беше изпитала последствията върху гърба си — никоя майка не заслужава да бъде манипулирана по такъв долен начин и лишена от най-скъпото в живота си. Коварният господин Ван използваше думи като „хуманитарен принос“ и „благотворителна дейност“, прибирайки парите от нечестния бизнес до последен цент. Нищо чудно, че се къпеше в разкош. Крал беше от наивните и доверчивите, от хора, които на драго сърце ръсеха пари, за да защитят безценните си репутации, а нощем спяха спокойно с увереността, че помагат на клетите жени. Единствено тя имаше щастието да остане в живота на момчето, понеже господин Ван беше решил, че иска наследник на империята си.
Дали в последния момент щяха да осъзнаят какво се случва? Дали щяха да имат няколко секунди за угризения и разкаяния? Или смъртта щеше да ги връхлети мигновено?
Маргарет приготви бутиковия костюм на модна къща „Моро“, в който щеше да се преоблече господин Ван след обиколката с Джакс. Няколко минути в компанията на олимпийския идол й бяха достатъчни да определи що за човек е. През живота си беше срещала множество известни лица, но този като че ли беше най-заблуденият от всички. За какъв се имаше, за божество ли? Дори не благоволи да я погледне. Икономката беше вън от неговия радар — не беше богата и знаменита, нито пък млада и красива. Джакс беше всеизвестен женкар. Една колежка от спа комплекс „Риф“ й беше казала, че прочутият атлет се лекува на острова не от друго, а от пристрастеност към секса. Цялата тази работа с релаксацията и възстановяването на силите си беше чиста заблуда на противника. Ако остров Какатра можеше да говори… Миналия месец им беше гостувал световноизвестен аренби изпълнител за лечение на манията му по вдигане на тежести. Нарамвал каквото му падне — шкафове и маси в мебелни магазини, коли по улиците… Тежестите във фитнес залата били за слабаци и много леки за него. Терапевтът му се принудил да закове мебелите в пода на кабинета си!
Веднъж да свършеше всичко, като нищо щеше да издаде книга. Маргарет погледна часовника си. Появеше ли се Енрике Маркес след час, връщане назад нямаше. Една мъничка частица от нея протестираше срещу дръзките й планове. Мисълта, че всички тези хора ще измрат, ще се издавят като плъхове… А оцелелите? Тях ги очакваха акулите. Тази част на океана гъмжеше от акули. Беше виждала как черните им перки порят водната повърхност, тихо, смъртоносно и опасно близо до брега. Представяше си как зъбите им разкъсват на парчета съвършените холивудски тела, раздират дизайнерските рокли, как дълго обгрижваната кожа подпухва и посинява, как ужасените им писъци огласят нощното небе…
Не трябваше да я гризе съвестта. Тук думата „съвест“ беше съвършено непозната. Тя принадлежеше на речник, изчезнал преди дълги години и гниещ на океанското дъно. Господин Ван беше създал игра без правила, без милост и без състрадание.
Планът трябваше да бъде осъществен. В името на Ралф и на общото им бъдеще. В името на всички жени, изпаднали в нейното положение. И на онези, на които не им беше провървяло.
Дълго време беше отлагала — от нерешителност и страх, че властта е в ръцете на господин Ван. А всъщност беше в нейните ръце. От самото начало.
Настъпи мига да си върне отнетото.
От другата страна на острова, във вилата, където прекарваше повечето си дни, Ребека Щутгарт наблюдаваше съпруга си. Неотдавна със смайваща яснота я бе споходило странно прозрение: вече не го мразеше.
Омразата й към Жан Моро имаше дълги корени, но не можеше да се опише като омраза в общоприетия смисъл. Беше го ненавиждала, защото го обожаваше. Боготвореше го от мига на първата им среща, но дори след десет години брак не бе успяла да породи същите чувства и у него.
Погледът й го следваше, докато плуваше дължина след дължина в басейна под прозореца. Силните му ръце пореха водата с тихи, спокойни движения, а тялото му се плъзгаше като копринена лента, носена от вятъра. Веднъж й беше споделил, че месеци наред след злополуката плувал всяка божа сутрин. Борел се с вълните с километри, докато мускулите му не откажели. Срещата с океана се превърнала в мания.