Островът на изкушението
- Автор: Фокс Виктория
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Островът на изкушението». Краткое содержание книги:
Лори не знаеше какво да каже и затова посочи незаетото място на масата.
— Кого чакаме? Вал?
Мак отвори менюто и заяви:
— Слава богу — не! Ще си устроя пиршество и майната му на холестерола.
Десидерия направи физиономия, отпи глътка и каза:
— Ребека закъснява.
Лори забеляза как светлината в очите на Жан загасна и тихо попита:
— Коя е Ребека?
В този миг донесоха стридите и лъхна на море. Жан ги подкани да започват и каза:
— Ребека е съпругата ми.
28
Наши дни
Остров Какатра, Индийски океан
Три часа до отплаване
— Мамка му!
Рубен ван дер Мейде излезе от душа, псувайки под нос. Не му ли се полагаха поне десет минутки спокойствие преди голямото събитие? Явно не. Още не беше подредил в главата си информацията от кризисната среща с Жан, а вече му бяха съобщили по интеркома, че един от високопоставените гости е подранил. Шибани звезди!
Рубен слезе гол по стълбището. Предпочиташе да се разхожда из къщата както майка го е родила. Кърпите му се пречкаха в краката.
— Госпожице Дженсън — извика той и икономката се появи моментално. Голотата му не я изненада. Но може би детето беше наблизо.
— Господин Ван! — неодобрително рече тя и тутакси му подаде един от комиксите на Ралф, за да се прикрие. Тялото на Рубен я отвращаваше — как не го беше срам да се шляе насам-натам в такъв вид! Да не би да си въобразяваше, че е привлекателен! Изглеждаше отвратително. Чак й се догади при спомена за преплетените им голи тела. Беше преди много години и ако не друго, тогава поне го биваше в леглото. А и не изглеждаше така.
— Ще бъда готов в седем и нито минута по-рано — заяви той, дръпна комикса от протегнатата й ръка и го хвърли на пода.
Маргарет кимна.
— Очаквате ли подранили гости? — Тя се надяваше човекът й да не е оплел конците. Младостта му леко я притесняваше. Дори най-беглата мисъл, че Рубен е надушил нещо, я ужасяваше.
— Вече имаме един. Познай кой!
Маргарет отвори уста да отговори, но от стълбището към двора долетяха разговори и приближаващи се стъпки.
— Да му се не види! — Рубен се завъртя на пети и се втурна нагоре по стълбището, вземайки стъпалата по две, по три, досущ маймуна в джунглата. — Задръж ги! Ще сляза след малко.
След пет минути се появи на двора в изряден вид, с бели шорти и пусната памучна риза с разкопчани горни копчета. Очите му се спряха на загледания в океана почетен гост — едър мъж, изтупан в ленен костюм с цвят на ванилия. До него кудкудякаше свита от десетина-петнайсет раболепни служители.
— Джакс Джаксън! — извиси глас Рубен, протягайки ръка към олимпийския мегашампион. — Каква приятна изненада!
Почетният гост се обърна с маниера на човек, уверен, че всеки срещнат му завижда и мечтае да бъде на неговото място.
— Как е, Руб? Екстра местенце, няма спор!
Двуметровият атлет се облегна на мраморния парапет. Тялото му беше изваяно като скулптура — съвършени, яки мускули и физика на бог. Същинско превъплъщение на изяществото. Той се славеше като най-бързия човек на планетата, притежател на световния рекорд за стометров спринт. Олимпийската тренировъчна програма на Джакс включваше чести посещения на спа комплекса за отмора и възстановяване на силите и това обясняваше фамилиарниченето му с Рубен.
— Доволен си от престоя си, нали?
— Иска ли питане? Разпускам юнашки.
Рубен продължаваше да мисли за разговора тази сутрин и не успяваше да се отърси от чувството на страх. Едно бренди несъмнено щеше да му дойде добре.
— Леле, че жега! — Джакс вдигна ръце и подуши първо едната, после другата си мишница. Гледката наподобяваше на куче, препикаващо дърво. — Хей, Руб, хайде да ни поразведеш из имението преди купона!
Рубен едва сдържа негодуванието си. Ала от Джакс нямаше отърваване. Боже мили, колко звездни задници беше целувал през последните трийсет години! А уж и той самият беше знаменитост! Кой целуваше неговия задник?! Кой?
Усмихна се вежливо и каза:
— С най-голямо удоволствие.
По-незабележима и от сянка, Маргарет Дженсън се шмугна в къщата. Да бъдеш никой има своите предимства. Свободен си да действаш напълно незабелязано. Питаше се защо Рубен бе така притеснен. Един-единствен човек знаеше за плана й, а той се очакваше да пристигне поне след час. Имаше нещо друго… Шефът й неслучайно провеждаше срещи с Жан и се скиташе из имението като преследвано животно…