Островът на изкушението

Звуците, които я посрещнаха, бяха пъшкане и виене, придружени с кратки порно реплики. Стиви пристъпи тихомълком в стаята и замръзна с отворена уста и втрещен поглед. Лицето на жената не се виждаше — такава беше „идеята“, но гласът й, колкото и пресилено да звучеше, беше до болка познат. Моментално разпозна слабото телце и татуираната пеперуда на гърба на Биби.

Дъхът й секна, сякаш я бяха ритнали в корема. Милата, любвеобилна, забавна Биби — порнозвезда?!

Скована от ужас, Стиви се обърна към Бен, който беше зает с ръка в джинсите си и не беше забелязал появата й. Гласът й прозвуча като грачене на гарван.

— Искам да знам какво става тук?

Бен скочи от дивана и трескаво закопча ципа си.

Стиви захвърли пълните торби и изключи телевизора.

— Из-извинявай — измрънка Бен. — Мислех, че ще се прибереш утре…

— Бен, как не те е срам!

— Няма да се повтори. Ама нали уж апартаментът беше на мое разположение?

Той изобщо не подозираше кого беше гледал.

— Откъде намери тази гадост? — попита Стиви със сдържан гняв.

— Свалих го от интернет — смотолеви Бен и погледна към лаптопа, който беше включен под масичката на телевизора. До него имаше цял куп дивидита. На обложките им се мъдреше голият гръб на главната „актриса“, украсен с татуировка на пеперуда, както и розов надпис „Безликата лисица“. Въпросната лисица не си поплюваше. Срещала се беше с киборги от бъдещето в „Еякулаторът“ позабавлявала се беше с жезъла на магьосника във „Властелинът на девствените“, беше обладавана и от духа на Коледа в „Гола нощ, скверна нощ“.

— Излез! — процеди Стиви.

— Какво? Заради някакво си тъпо порно?

Умът й трескаво работеше. Как се беше стигнало до тук? Как не се беше досетила? От колко ли време Биб се подвизаваше в тази мръсна индустрия? В колко ли филма беше участвала: пет, десет, двайсет? Повече? И кой я експлоатираше?

— Бен, тази жена… Тази Безлика лисица е… сестра ти.

Той примига и прихна.

— Я стига!

— Това е Биби.

Лицето му пребледня и придоби нездрав зеленикав цвят като на грахова супа.

— Откъде ти хрумна?

— Просто познавам Биб. — Стиви щеше да се разплаче и едва продължи: — Учудвам се, че не си я познал. Гледай! — Грабна едно от дивидитата и тикна обложката в лицето му. — Виж хубаво! Аз познавам татуировката й. Погледни раменете и ръцете й! Тя все увърташе, когато станеше дума за работата й, а сега ще се омъжва за оня плужек! Не е нужно да сме гении, за да видим очевидното!

Той се олюля и притаена ръце към устата си.

— Ще повърна!

После хукна към банята, разтърсван от конвулсии. След секунда бълваше в тоалетната чиния.

Стиви стискаше дивидитата, а лицето й беше обляно в сълзи.