Островът на изкушението

Паскал я изгледа, но Аврора не проумяваше къде е сбъркала. Арно протегна ръка и тя я стисна.

— Bonsoir.

Седнаха да вечерят — с изключение на Жизел, която ги гледаше и пушеше. Паскал им разказа за училище ту на френски, ту на английски, а Аврора я допълваше с дума-две. Не беше свикнала да се чувства така неловко. За пръв път в живота си изпитваше чувство на малоценност. Макар и богаташка дъщеря с множество привилегии, тя самата не беше постигнала нищо в този живот.

Жизел зададе рутинния въпрос за родителите и певци, les chanteurs, и Аврора се притесни. Колкото и ужасно да звучеше, Том и Шерилин изглеждаха една банална и блудкава двойка на фона на семейство Деверо. Жизел и Арно разискваха исторически, политически, художествени теми… Нищо чудно, че дъщеря им беше ерудирано и самоуверено момиче. Докато единствените дискусии в нейния дом се въртяха около касовите албуми на родителите й и съотношението между меденото и канеленото в косата на Том. Освен това не си спомняше кога за последно са вечеряли всички заедно като истинско семейство.

Напрегна се да си спомни уроците по френски на мадам Тейлър. Никога не беше внимавала в клас, а и беше загубила всякакъв интерес към езика след принудителния дебат с Юджини Бофърт относно разликата между croque monsieur4 и croque madame.

— Те са… Ils sont… bon… добре… — подхвана тя, но френският явно не й се удаваше.

Жизел се засмя. Аврора искаше да им обясни, че само защото по някаква случайност Том Наш и Шерилин Роуз й бяха родители, това не означаваше, че е тяхно копие и че ще тръгне по техните стъпки, наследявайки кариерата им на сладникави изпълнители на американски рок балади за безмозъчни домакини. Стига да пожелаеше, един ден тя можеше да бъде част от творческия или политическия елит на страната.

Причината за посещението й и мръсната думичка с „а“ не бяха споменати. Аврора предполагаше, че е редно да благодари за грижите, но подобни теми не се сервираха току-така с десерта тарт татен. Пък и Паскал все я уверяваше, че „а“ не е кой знае какво и няма защо да прави от мухата слон. Тя не беше от най-състрадателните, но пък и нямаше защо да очаква съжалението й. Грешката беше изцяло нейна.

Арно беше споменал нещо за docteur и толкова. Когато си легна, Аврора положи огромни усилия да прогони страха от утрешния ден.