Островът на изкушението
- Автор: Фокс Виктория
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Островът на изкушението». Краткое содержание книги:
Тройка бели къдрави пудели с розови панделки се изстреляха по алеята, дращейки с дълги нокти по размекнатия асфалт.
— Трикси! Тиара! Тили! Тук! Веднага!
Жена с кораловочервен гащеризон и коса с цвят на захарен памук се спусна след тях, олюлявайки се на чехли с тънки токчета и цикламени перца отпред. Гушна кучетата под мишница и лакираните й нокти потънаха в гъстата им козина. Две от животинките я облизаха по лицето с пъргавите си езичета. Независимо от всичките пластични операции жената беше към шейсетте. Белезникавият фон дьо тен се беше наслоил в бръчките под очите й като суха глина.
— Вал Валъри! — представи се тя. — Съпругата на Мак. Елате с мен. Ти си Лориана, нали?
Минаха през главното преддверие и излязоха от другата страна на къщата, където смаяният поглед на Лори се плъзна по безкрайната шир на зеленото голф игрище. Тантурест мъж с хавайски шорти и изпъчени космати гърди разговаряше с двама играчи в традиционно голф облекло. Като видя гостите, веднага дотърча запъхтян и протегна ръка.
— Мак Валъри.
Явно не си падаше по празните приказки, защото ги поведе делово към широката кремава шатра, която му служеше за кабинет. На масата бяха разхвърляни купища документи.
— Та значи искаш да те направим момиче на „Валъри“, тъй ли? — Той сложи слънчевите си очила и се отпусна на стола, преплитайки месести пръсти върху внушителния си тумбак.
Десидерия пое инициативата.
— Нашата Лори е много чаровна. Истинска красавица!
Мак махна към верандата на къщата и се провикна:
— Лимонадааа! — После се обърна към жените: — Обичате ли лимонада?
— Разбира се — усмихна се пресилено Десидерия. — Кой не обича лимонада?
Той свали очилата си и се загледа в Лори.
— Какво те кара да мислиш, че си най-подходяща? Знаеш ли колко фусти ми се молят за тоя договор! При това все известни имена.
— Лори може и да е нова — намеси се Жаклин, — но отзивите за нея са само положителни. Тя е истинска жена от плът и кръв, а не от кожа и кости. Такава е целевата публика на „Валъри“. Ето защо смятаме, че партньорството ви ще е безкрайно плодотворно.
— Простете, мадам, но ми се струва, че не попитах вас.
Подозренията на Жаклин се бяха потвърдили — Мак Валъри беше поредният кретен. От къщата излезе едрогърда блондинка с поднос. Жълто-зеленикавият й бански беше с твърде оскъдно долнище. Като сервира питиетата и се обърна да си ходи, Мак я шляпна по задника.
— Е? — обърна се той към Лори.
Тя държеше на този договор. Имаше нужда от него. С подписването му щеше да направи още една стъпка към бленувания живот. Пое дъх и подхвана:
— Жаклин казва истината. Образът на кльощавата жена не изглежда добре. По мое мнение продуктите на „Валъри“ се стремят да постигнат онзи естествен вид, който кара жените да се чувстват уютно в кожата си и да подчертават природните си надарености. А чувстваме ли се добре, то и изглеждаме добре, независимо от формите си. Вярвам, че мога да изразя и внуша тази идея от името на вашата компания.
Мак сръбна лимонада. Без всякакви уговорки щракна Лори с полароида си и заразмахва снимките под топлото слънце. Ръцете му бяха космати чак до кокалчетата на пръстите. Същински върколак. Масивни златни пръстени жълтееха тук-там между козината. За сметка на това главата му беше почти напълно плешива и темето му лъщеше от пот. Той проучи снимките и заключи:
— Не е зле. Имаш поглед „ала най-добра приятелка“. Но пък зависи как ще го разтълкуваш, прав ли съм?
— Поглед „ала най-добра приятелка“, добре казано! — ахна Жаклин.
— Ако бях момиче, бих споделяла всичко с нея. А ако бях младеж, честно казано, щях да съм й много наточен…
— Подписваме дванайсетмесечен договор и Лори става представително лице на „Валъри“ — намеси се Десидерия. — Получаваш изключителни права и мога да ти гарантирам, Мак, че тази година ще бъде бомбастична за нашата Лори. Линията ти се нуждае от свеж стил, от подмладяване! Време е да й влееш нов живот.
Лори стискаше притеснено ръце. Спомни си лепкавите стени в салона за красота, мухите над тезгяха, неспирните атаки на доведените си сестри. Всичко това се намираше на километри зад гърба й. Сети се за баща си и за Корасон, която седеше на верандата в далечна Испания, заслушана в радиото. И за Рико, момчето, което обожаваше, но така й не бе обикнала. А дали изпитваше обич към Жан Моро?