Островът на изкушението
- Автор: Фокс Виктория
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Островът на изкушението». Краткое содержание книги:
Аврора съсредоточи погледа си в тавана. През цялото време тръпнеше в ужасено очакване да чуе паническия крясък на доктора при вида на шесткракото изчадие, засмукано от прахосмукачката. Но не се стигна дотам. Беше най-обикновено бебе. Или поне щеше да бъде бебе.
От ъгълчето на едното й око се търкулна самотна сълза. Какво ли би било един ден да роди и да стане майка… Слушайки историите за момичета, отървали се от нежелана бременност, Аврора винаги се поставяше на друго, по-високо ниво. Що за жени бяха това! А ето че по ирония на съдбата лежеше по гръб във Франция, докато й правеха аборт.
В този момент Аврора се закле да промени живота си. Вече не беше хлапачка, а жена. Беше сглупявала многократно и беше преследвала моментната тръпка, без да я е грижа за околните. Само защото носеше името Аврора Наш. Но това… това bèbè вещаеше промяна. Какъв беше този идиотски свят! Създаваш живот и го хвърляш на боклука, без да ти мигне окото, докато най-добрата ти приятелка чака отвън, нагъва кроасан с шоколад и прелиства „Пари Мач“!
Дадоха й хапчета и я предупредиха, че ще има болки в корема. Върнаха се в апартамента и Аврора потъна в неспокоен сън.
По някое време усети, че Жизел и Арно се прибират. Минаха часове, небето притъмня. Вратата на стаята се отвори. Беше Жизел, която притисна ръка към челото й и прошепна нещо на френски. Паскал легна до нея и погали косата й. Спохождаха я странни сънища, сънища за реки, поели към океана… Събуди се в четири сутринта, седна на тоалетната и видя струйката кръв. Къде ли беше bebe? В някоя боклукчийска кофа? Опаковано в найлонова торба? Осъзнаваше, че не е нищо повече от дребно мекотело, че не е човешко същество и все пак, и все пак…
В неделя се почувства по-добре. Паскал трябваше да се връща в „Света Агнес“, а Жизел телефонира на госпожа Стокър-Лийч, че грипът на Аврора се е влошил и ще се наложи да остане още няколко дни в Париж.
— Идвай си по-скоро, че ще откача без теб — каза Паскал на тръгване.
— Ще се видим след няколко дни — обеща Аврора.
Паскал я гушна набързо, взе си довиждане с Жизел и изчезна. В този момент Аврора проумя, че настъпеше ли денят, в който нямаше да прекарват всяка една минута заедно, а той несъмнено наближаваше, Паскал щеше да й се изплъзне като вода между пръстите.
Аврора стана по обед, отиде в хола и седна на дивана до Жизел. Продължаваше да я мъчи чувството, че ако стои дълго права, вътрешностите й ще се изсипят на пода.
Пийнаха по едно горчиво, гъсто кафе с бисквити и Жизел й разказа за деня, в който за пръв път срещнала Арно. Били осемнайсетгодишни студенти. Звучеше така романтично, така… интелектуално.
— Любов от пръв поглед? — попита Аврора.
Жизел се облегна на лакът и се загледа през прозореца.
— В началото се влюбих в брат му. В Пол.
— Скараха ли се за теб?
— Не — засмя се тя. — Пол обичаше Емили. Арно и Пол бяха неразделни, но и крайно различни. До ден-днешен вярвам, че Пол и Емили гледаха на нас като на ужасно скучна двойка. Ние обичахме да говорим за социология, история и революционни промени. Те пък си падаха по мода, музика, пари и купони. И все пак Пол беше голям чаровник. Нали казват, че противоположностите се привличат. — На лицето й изгря усмивка. — Е, поне моят случай се оказа такъв.
— И какво стана после?
Жизел пийна глътка кафе.
— Пол ме запозна с брат си, Арно. Вероятно ме съжаляваше. — Аврора не можеше да си представи кой би съжалил жена като Жизел. — И така, двамата с Арно се сприятелихме, влюбихме и се оженихме.
— Виждате ли се още с брат му?
— Пол и Емили загинаха. — Аврора си спомни, че Паскал й беше разказала за злополуката. За трагичната смърт на родителите на братовчед й. Същият онзи братовчед с белега върху горната устна.
— О…
— Не си ли чувала за Пол и Емили Моро?
— Чувала съм. — Модна къща „Моро“ беше номер едно и тя имаше техни тоалети с инфарктни цени.
— Двамата с Арно са от различни бащи, затова и фамилиите им са различни.
Значи Паскал не беше просто дъщеря на световноизвестни френски политици, но и племенничка на модната икона Пол Моро!
— До леглото на Паскал в пансиона има една снимка. Вие двамата с Арно и един мъж. Той ли е синът им?
— Да — рязко отвърна Жизел. — Макар че напоследък не се срещаме често.
— Не сте ли близки?
— Бяхме. Някога. Или поне двамата с Арно бяха. Съпругът ми открай време мечтае за син. Още кафе?