Рицарят на Бялата дама
- Автор: Оливер Хаим
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Рицарят на Бялата дама». Краткое содержание книги:
— Аз! — отвърна Спас. — Археолозите са си правили даже пържоли от динозаврите. На̀, виж!
Откъсна една луканка, начупи я и започна да яде. Отначало дъвчеше малко сдържано, но после загълта с юнашка охота.
— Знаменита е! Като смядовска. Опитайте!
Опитаха. После опитаха сиренето. То също беше знаменито. Хапнаха и от кашкавала, и от халвата, накрая смукнаха мед направо от пробитата тенекия.
След петнайсет минути седяха с натежали тумбаци, пияни от умора и безсъние, мълчаливи, неподвижни.
В това блажено състояние ги завари Валери.
— Ей! Ставайте! Трябва да си вървим! Часът е вече два!
Спас мързеливо се прозина:
— Нека най-напред да решим какво ще правим с тия съкровища, па тогава! — рече той.
— Добре. Да направим набързо едно заседание.
Направиха го. Ето и съставения за случая
на заседанието на Управителния съвет на клуба „Абдул-Аба“, проведено в Спаската пещера в два часа след полунощ. Дневен ред:
Съдбата на обозния склад на цар Михаил.
Докладва председателят на клуба.
Валери: — Щом като е доказано, че тия продукти са от обоза на цар Михаил, значи, сега не принадлежат на никого, следователно ние можем да ги ползуваме, тъй като имаме приоритет за откриването им. Съгласни ли сте?
Всички са съгласни.
Валери (продължава): — Като имаме предвид, че поради липса на пари ние не можем да си купуваме енергани, предлагам да употребим продуктите единствено за наддаване на тегло и преминаване в по-горни категории с оглед на скорошния турнир. Няма да правим с тях никаква търговия. Съгласни ли сте?
Несъгласие изразява домакинът на клуба.
Белия облак: — Защо да не продаваме? Тук има толкова много енергани, че сами не можем да ги изядем даже до девети клас! А като продадем малко, ще получим пари и ще можем да си купим нови шахове, ще се абонираме за списание „Шах“, ще отиваме на кино три пъти седмично и ще направим разни подаръци за турнира.
Елка: — Нашият гимнастически отбор също има нужда от нови трика. Старите са станали на парцали.
Валери: — Добре, щом като е за такива обществени цели, може! Само че никаква печалба! Съгласни ли сте?
Всички са съгласни.
Валери: — Имам още едно предложение. Мансубата на Абдул-Аба да остане на съхранение при мене.
Всички са съгласни. Накрая е гласувано следното
1. Енерганите от обоза на цар Михаил да се използуват за подсилване физическото състояние на клуба.
2. Белия облак да продаде няколко дози енерган и с получените средства да накупи подаръци по приложен списък.
3. Мансубата на Абдул-Аба остава на съхранение при кандидат-майстора Валери и се използува за по-интензивно обучение на клубните членове с оглед на участие в световното първенство.
4. Задължават се клубните членове да правят по-чести походи до Спаската пещера, за да изпреварят експедицията на Гърбатко.
5. Да се пази в най-строга тайна местонахождението на пещерата. За тази цел най-внимателно да се замаскира достъпът до нея, като за всеки случай се пусне горещата река — в старото й корито и се отклонява само в часовете, когато ще се влиза а пещерата за енергани.
Излизането от Спаската пещера бе много трудно. Тежаха торбите, пълни с енергани, тежаха и стомасите. Но в края на краищата успяха.
При Каменния чатал набързо пробиха яза и водата отново си потече в старото корито, мъкнейки надолу мръсна тиня.
После надве-натри поставиха решетката в рамката на входа, напъхаха екипировката в саркофага на Касиус Клей и се пръснаха.
Последни останаха Валери и Елка.
— Искаш ли да те изпратя? — попита той.
— Добре — отвърна тя. — Но няма нужда…
Тръгнаха. Луната, голяма и облещена, вече се скриваше зад планината. Вятърът бе утихнал и боровете стояха като неми стражи край древните останки на Улпия Термалия. Бе светло. Бе свежо. Бе хубаво.
— Валери — прошепна тихо Елка, — ти вече втори път се биеш за мене! Веднъж с Осоговския тигър и сега с Белия облак. Ти си истински рицар. Благодаря ти.
И го погледна.
Огрян от кристалната луна, той бе изцяло омацан с позасъхнала черна тиня и дори малко вонеше. Само очите му, много чисти, хвърляха зелени котешки отблясъци.
— Това е нищо! — отвърна той нехайно. — Да видиш само, когато си отмъстя на Тото!
— Но аз не искам да се биеш вече! — рече тя. — Тото може да те победи.