Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
Дамите ми се скупчват около мен, мълвят ужасени въпроси, шепнат имена. Сигурно са изгубили синове и съпрузи, и бащи, и братя.
— Колко са изгубени? — питам.
— Мъртви — настоява той. — Мъртви са. Около десет хиляди.
Десет хиляди мъже! Чувствам как отново се олюлявам.
— Десет хиляди ли? — повтарям. — Не е възможно. Цялата армия беше трийсет хиляди. Не може да са избили една трета от шотландската армия.
— Да, могат. Защото избиха онези, които се предадоха — казва той горчиво. — Убиха умиращите. Убиха ранените, които лежаха на бойното поле. Хукнаха да гонят онези, които бяха хвърлили оръжията си и бяха поели към къщи. Заявиха, че няма да вземат пленници и не взеха. Беше жестоко и зловещо, и се проточи дълго. Никога не съм виждал подобно нещо. Бихте си помислили, че се намирате на някое варварско място, като Испания. Човек би си казал, че са на кръстоносен поход сред езичници. Беше избиване, каквото са вършили конквистадорите. Мъжете пищяха, молейки за живота си, и плачеха, когато секирите се забиваха в лицата им през целия дълъг следобед, цялата дълга нощ. Имаше ранени, които замлъкваха едва когато прерязваха гърлата им.
— А кралят? — прошепвам. Джеймс не може да е бил убит от сечиво за подрязване на жив плет. Не и Джеймс, не и с неговата любов към рицарското благородство и доблестния ритуал на турнира. Не може да е умрял, затъвайки в тресавището с красивата си броня, с брадвата на някой английски селянин, забита в лицето.
— Той си проби с бой път до самия Томас Хауард — беше почти единоборство, точно както го бе предизвикал. Но една градинарска секира смаза главата му на пихтия точно когато стигна до английското знаме, а една стрела разкъса гърдите му.
Свеждам глава. Не мога да повярвам това, и не зная какво би трябвало да кажа или да направя. Макар да го предупредих, макар да сънувах вдовишки перли, никога не вярвах истински, че няма да се върне у дома. Той винаги се връща у дома. Отново и отново отива при метресите си или заминава да види децата си, или на поклонение, или на обиколка, за да раздаде правосъдие, потегля да види някое оръдие, излязло от леярната, или спускането на вода на някой кораб; но винаги се връща у дома. Той ми се закле, че никога няма да ме изостави. Знае, че съм твърде млада да бъда оставена сама.
— Къде е тялото му? — питам.
Ще трябва да устроим великолепно погребение; ще трябва да го уредя. Моето момче Джеймс ще трябва да бъде провъзгласено за крал; ще трябва да бъде отведен в абатството Скоун за пищна коронация. Не зная как да се справя с това без съпруга си, който винаги е правил всичко за мен, всичко за страната си.
— Къде е тялото му? Трябва да бъде изложено за поклонение в параклиса. Трябва да го донесат в Единбург.
Той ще бъде изложен за поклонение в параклиса в Холирудхаус, където се оженихме, където ме коронова за кралица; а народът — всички, дори незаконните му деца и майките им — ще дойде да отдаде почитта си към най-великия крал на Шотландия след Малкълм, след Робърт Брус. Главатарите на клановете ще дойдат в килтовете си, а лордовете също ще дойдат и знамената им ще се развеят над ковчега, и ще се надигне гласът на жалбата на шотландците за техния велик крал, и всички ще го помним. Ще го погребем в ковчег от шотландски бор под саван от черно кадифе с кръст от златна нишка, ще развеем знамето на кръстоносец, защото той искаше да бъде кръстоносец, камбаните ще ударят по веднъж за всяка от четирийсетте му години. Оръдията, които той поръча, ще нададат мощен рев, сякаш и те са сломени. Ще почетем своя крал, никога няма да го забравим.
Вестоносецът се свлича на колене, сякаш тежестта на думите му е твърде непоносима за него. Вдига поглед към мен и върху бледото му лице под мръсотията се изписва страдание.
— Взеха тялото му — казва той. — Англичаните. Взеха скъпоценното му тяло, измъкнаха го от калта, така, както беше премазан и окървавен. И го изпратиха в Лондон за нея.