Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
— Разполага с достатъчно хора, но ако клановете се съгласят да излязат на бойното поле за мен, тогава ще имам повече. А те ще излязат, ако ги призова, защото съм техен верен и истински крал и доблестен водач и никога не съм ги подвеждал.
Пред нас, в голямата зала, чувам боботенето на гласове и стъргането на пейките по пода, докато хората заемат местата си. Чувам долитащите тихи звуци на музика и бавния напев на хористите от галерията.
— Няма да ги обрека на провал — казва тихо Джеймс. — Аз съм законният крал на шотландците, а начело на англичаните е човек, едва-що възкачил се на трона си и ужасно неопитен. Служил съм им с години и те са служили на мен, а английският крал е просто едно момче.
Той хвърля поглед към мен и изрича онова, което знае, че най-много искам да чуя:
— Освен това аз имам до себе си кралица, млада жена, но велика кралица, а той има само една испанска принцеса, вдовица на брат му, маша на баща си. Как можем да се провалим?
— Пък и Томас Хауард е ужасно стар — казвам. — Нима не му е минало времето за битки?
Джеймс се смръщва.
— Той не се ползва с благоволението на брат ти, краля — казва замислено. — Синът му загина, удави се в морето и изгуби корабите на Хари. Брат ти обвинява семейство Хауард, че са го провалили, настроил се е против тях. Хауард е единственият граф, когото Хенри не отвежда във Франция с голямата си армия. Мисля, че ще се бие като хванат натясно плъх, когато се изправи срещу мен. Знае, че това е последният му шанс да спечели отново благосклонността на краля. Сигурно ще е отчаян — нямам нищо против да призная, че бих предпочел да не се изправям срещу човек, който няма какво да губи.
— Няма ли да е по-добре да не влизаш в бой? — предлагам нервно. — Няма ли да е по-добре да не нахлуваме в Англия?
— Това е шансът ни — заявява съпругът ми. — От десетилетия не сме имали по-добър шанс — той се усмихва, знаейки как да ме изкуши. — Твоята снаха и най-голяма съперница е регент на Англия. Нима не искаш да потегля в поход срещу нейната армия? Нима не искаш да я видиш напълно разгромена?
Дворецът Линлитгоу, Шотландия
Лятото на 1513 г.
Посещаваме Линлитгоу, за да видим Джеймс, нашия син. Ездата в топлото лятно време е прекрасна. Яздим през пресечена местност, докато стигаме до широките брегове на Форт и крайречните ливади, които се простират в продължение на цели мили. Тъй като е средата на лятото, доячките излизат всяка сутрин и вечер и викат кравите, нагазили до шия в тучната трева, и на вечеря пием гъсто мляко, примесено с вино и подправки и ядем млечни пудинги, заливки от сметана и пикантното местно сирене.
Наближаваме към замъка, яздейки нагоре по склона от езерото, и когато влизаме през широката порта, виждам сина си Джеймс в ръцете на дойката му в красивия вътрешен двор. Слава Богу, той расте и заяква, отминал е опасното време на първия си рожден ден, свикнал е с ирландската си бавачка, кикоти се и размахва малките си стиснати юмручета към баща си, пищи от удоволствие, когато го подгонят, и топурка с дебелите си крачета.
Прекарваме спокойни дни в този изключително удобен дворец. Всеки ден водя бебето долу до езерото, а понякога излизаме с лодка и аз го оставям да шляпа с пръстите на краката си във водата. Езерото гъмжи от риба: пъстърва и дори сьомга. Баща му нагазва в студените дълбини с въдица и ми обещава сьомга за вечеря. Помощниците при риболова отиват с него и заедно донасят връзка риби с люспи като сребро, твърде тежки, за да ги носи сам човек.
Вечер викам Джеймс да пие вино с мен на върха на кулата в крилото, отделено за кралицата, където стълбите се вият все нагоре, а в горния им край е мъничката стая, защитена с покрив от дъжда, от която се разкрива гледка към цял Лодиан. Когато слънцето залязва, мога да видя цялото небе около себе си, сякаш съм орлица в гнездо, а облаците са като дантела, лежаща върху коприна. Когато вали дъжд или когато облаците се носят бавно надолу по хълмовете, виждам огромни небесни дъги, извиващи се нагоре, сякаш сочат пътя към рая.
— Знаех, че това ще ти хареса — казва Джеймс със задоволство. — Когато го планирах и поръчах да го построят за теб, си те представях така, как се оглеждаш наоколо от върха на собствения си дворец. Кажи ми, че е прекрасен като Гринич!
— О, толкова е различно — предупреждавам го. — Гринич е дворец, разположен върху захранвана от прилива река, строен за мирно време. Това също е дворец, но все пак е на върха на хълм, с крепостен ров и подвижен мост. Гринич има дълъг мраморен пристан отпред, строен по модел на венецианците, на който всеки може да пристане, а вратите стоят отворени през цялото лято. Това прилича повече на замък, отколкото на дворец.