В името на любовта
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Grizli777
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «В името на любовта». Краткое содержание книги:
— Ще си строшиш врата! – изкрещя Джорджи.
Брам се спусна на ръце от ръба на покрива и след миг тупна на земята.
Всички лампи на алармената система в задната част на къщата засвяткаха. Той скочи на крака, стрелна се през двора и изчезна зад бамбуковия гъсталак. Само след секунди главата и раменете му отново се появиха и Джорджи видя как се покатери на високата каменна ограда, разделяща двата имота.
От всичките глупави… Джорджи се спусна по стъпалата и изскочи в задния двор, облян от светлина като посред бял ден. Прилоша й от мисълта, че целият свят ще стане свидетел на толкова интимен момент от живота й. Затича по пътеката покрай стената, а чехлите шляпаха под краката й. Стената се издигаше на половин метър над главата й, но тя откри вдлъбнатини, където можеше да стъпи, и започна да се катери. Един остър ръб ожули прасеца й. Накрая се изкачи достатъчно нависоко, за да се хване за горния ръб на стената и да надникне от другата страна.
Съседният двор беше по-голям и по-оголен, отколкото двора на Брам, с грижливо подстригани храсти, правоъгълен басейн и тенис корт. Тук също алармените светлини светеха ярко и Джорджи видя Брам да тича през моравата, погнал някакъв мъж, стиснал в ръка един предмет, навярно фотоапарат. Сигурно се е изкачил на дървото, за да ги шпионира, но вероятно е използвал високоскоростен фотоапарат и светкавицата се е задействала случайно. Кой знае колко снимки бе направил, преди да се издаде?
Фотографът имаше значителна преднина, но Брам не се предаваше и продължаваше да го преследва. Прескочи ловко редицата от храсти. Мъжът хукна по откритата морава. Беше дребен и жилав, но Джорджи не го разпозна. Изчезна зад беседката край басейна.
От съседската къща изскочи жена. На фона на ярко осветения двор Джорджи видя дълга светла коса и копринена нощница в прасковен цвят. Жената изтича надолу по полукръглите каменни стъпала, водещи към моравата – не особено разумно действие, когато в дома ти е нахлул натрапник. Когато непознатата излезе на светло, Джорджи тутакси осъзна едновременно две неща – жената беше Рори Кийн… и държеше пистолет в ръка.
11
— Рори? – извика я предпазливо… много предпазливо… и с най-дружелюбния си глас Джорджи. – Моля те, не стреляй.
Рори се извъртя толкова рязко към стената, че светлите й коси се развяха като ветрило около лицето.
— Кой е?
— Джорджи Йорк. А онзи мъж, който тича през двора ти, е Брам. Моят… ъ… съпруг. Предполагам, че не бива да стреляш и по него.
— Джорджи?
Краката на Джорджи бяха изтръпнали от напрежение и ходилата й започнаха да се изплъзват от гумените чехли.
— Един фотограф се беше качил на дървото в двора ти, за да ни снима. Брам хукна да го преследва. – Опита се да се улови по-здраво за горния край на оградата, но ръцете й бяха отмалели. – Аз… вече не мога да се задържа. Трябва да сляза.
— Мисля, че в края на оградата има малка порта.
Джорджи успя да се спусне на земята, но си ожули и другия пищял.
— Някъде тук е – подвикна Рори от другата страна, докато Джорджи вървеше край стената. – Къщата е собственост на студиото и аз живея отскоро тук, затова не съм успяла да проуча всичко наоколо.
Джорджи откри дървената портичка, почти скрита зад избуяли храсти.
— Намерих я, но изглежда, нещо заяжда.
— Ще я бутна от моята страна.
Портичката доста се съпротивлява, но накрая поддаде и се открехна достатъчно, за да може Джорджи да се промуши в съседния двор. Рори стоеше от другата страна, а пистолетът се гушеше в гънките на нощницата й. Въпреки дългата, разрошена от съня коса, изглеждаше спокойна и хладнокръвна, сякаш постоянно посрещаше неканени среднощни гости с оръжие в ръка.
— Какво става?
Джорджи се огледа за Брам, но от него нямаше и следа.
— Извинявай за суматохата. С Брам бяхме на терасата, когато изневиделица блесна светкавица. Някакъв фотограф се спотайваше сред клоните на онова голямо дърво в двора ти. Брам хукна подире му. Всичко стана много бързо.
— Някакъв фотограф се е промъкнал в имота ми, за да наблюдава къщата ви?
— Така изглежда.
— Искаш ли да се обадя в полицията?
Ако Джорджи беше обикновен гражданин, щеше да постъпи точно така, ала в нейното положение не беше много уместно да се намесва полицията.
— Глупав въпрос – рече Рори, явно стигнала до същото заключение.
— Трябва да… по-добре да се уверя, че Брам не е убил никого – въздъхна Джорджи и пое в посоката, в която Брам беше изчезнал. Едва стигна до басейна и го видя да заобикаля къщата отстрани. Като се изключи лекото накуцване и свирепата физиономия, не изглеждаше пострадал.