В името на любовта

— Още не мога да свикна с постоянната ти загриженост за мен, скъпа – измърка той гальовно. – Как се озова тук?

— В оградата има малка порта.

Брам кимна.

— Почти бях забравил. Очевидно предишните собственици са били добри приятели.

Джорджи се зачуди защо Рори живее в къща, наета от студиото, а не в собствен дом.

— Брам е забравил да ми спомене, че си ни съседка. – Тя го прегърна през кръста – жест, който можеше да мине за проява на съпружеска любов, ако не беше придружен със силно ощипване, за да си отмъсти за гъделичкането под брадичката.

Брам потръпна.

— Сигурен съм, че ти го споменах, скъпа. Предполагам, че напоследък се струпаха толкова много вълнения, че ти е изхвръкнало от главата. Освен това този район не е от онези, в които обитателите добре се познават и дори са приятели.

Това беше самата истина. Скъпите имения, разделени с високи огради и заключени порти, не предразполагаха към близки познанства и съседски купони. В Брентуд, където живееха двамата с Ланс, така и не се запознаха с поп звездата от деветдесетте години на миналия век, която живееше в съседната къща.

Джорджи погледна притеснено глока на Рори.

— По-добре да си тръгваме, за да се върнеш обратно в леглото.

Рори вдигна презрамката на нощницата си, плъзнала се по рамото й.

— Съмнявам се, че след случилото се някой от нас ще може да заспи.

— Съвсем вярно – съгласи се Брам охотно. – Защо не ни дойдеш на гости? Ще направя кафе и ще стопля рулцата с канела, които днес следобед изпече икономката ми. Ще бъдеш първата ни официална гостенка.

Джорджи се опули изумено насреща му. Беше посред нощ, да не си беше изгубил ума?

— Друг път. Трябва да дочета някои материали. – Рори го измери студено, след което слиса окончателно Джорджи с една бърза прегръдка. – Ще ти се обадя веднага щом говоря с охранителната фирма. – Извърна се към Брам. – Бъди добър с нея. И, Джорджи, ако ти е нужна помощ, не се колебай да се обърнеш към мен.

Престорено жизнерадостното и дружелюбно настроение на Брам тутакси се изпари.

— Ако Джорджи има нужда от помощ, аз ще се погрижа за нея – процеди той.

— Сигурна съм, че ще го направиш – отвърна Рори, макар че тонът й подсказваше, че определено се съмнява в това. След тези думи тя се обърна и се отдалечи с пистолет, скрит между гънките на нощницата.

— Ако таблоидите публикуват някоя от тези снимки, няма да им се размине – закани се Брам, след като се озоваха от другата страна на оградата в техния имот.

— Навярно няма да посмеят – рече Джорджи. – Поне не в Америка. Но в Европа има достатъчно голям пазар, а и те ще ги пуснат в интернет. И ние няма да можем да направим нищо.

— Ще ги съдим.

— Бракът ни ще е приключил много преди делото да стигне до съда.

— И какво предлагаш? Просто да забравим за цялата свинщина? Това не те ли притеснява?

Истината беше, че се чувстваше вцепенена отвътре.

— Ненавиждам всичко това – пророни Джорджи.