От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]

По-добре веднага отивай там! казала му тя.

М инути по-късно Крейг успял да влезе през задната врата. Явно било,че тук вече не живеел никой. От тавана висели голите жици на изтръгнати вентилатори. Кухненските електрически уреди, стереоуредбата, сервизът, който бил купил наскоро всичко било изчезнало. Малкото останали мебели били прогорени от цигара на много места. Онова, което не било отнесено или продадено, било унищожено.

На пода в спалнята сред купчина хартии и какви ли не лекарства Крейг открил смачкана бележка, в която Вера пишела, че „може би някой ден" може да ги посети, ако има пари. Крейг започнал да предусеща ужасната истина: дъщерите му били на път към Европа, ако вече не били пристигнали там.

149

Той се обърнал към възрастна съседка, която била известна с това,че знае всичко, което става в квартала. Съседката казала, че преди няколко дни Вера и приятелят й натоварили някакви едри вещи в един камион. В четвъртък натрупали по-дребните неща върху взет под наем багажник.

В следващите няколко дни Крейг хранел слаба надежда, че Вера и приятелят й са някъде близо до Маскегон и изчакват нещата да се поуспокоят, за да заминат за Западна Германия. Крейг си взел отпуска и се заклел да открие къде са децата му. Престанал да спи и започнал да наблюдава непрекъснато предишния си дом и още четири други места, където Вера и приятелят й ходели често.

По двайсет и четири часа на ден дебнех от къща на къща.

Когато по пощата пристигнала нейната сметка за телефона, Крейг я отворил с надеждата да открие нещо, което да му подскаже къде би могла да бъде. Вера била всичко друго, но не и глупава. Тя се опитала да прикрие следите си чрез стотици междуградски разговори, като се почне от участие в телевизионни търгове до открити линии за самотници. Крейг проверил всичките проведени разговори и установил, че Вера се е обаждала четиринайсет пъти в Колорадо Спрингс.

Наел детектив и той открил, че телефонният номер в Колорадо Спрингс принадлежи на някой си Сесил Блек-бърн бивш военнослужещ, когото Вера познавала от Фулда. Друг източник потвърдил' че бегълците са оставили автомобилния багажник в Колорадо Спрингс.

Това ме наведе на мисълта, че са зарязали колата и са продължили със самолет каза Крейг.

Обадил се в местното летище на 2 януари и научил ужасната вест, че Вера, любовникът й, Стефани и Саманта са заминали за Западна Германия само ден преди това.

Крейг бил сигурен, че са отишли във Фулда при старите приятели на Вера, и това му подозрение се потвърдило, когато научил, че майката на Вериния любовник е получила писмо с клеймо от Фулда. Както обаче му обяснили от Държавния департамент, фактът, че е открил къде се намират децата, не бил от особена полза. Западна Германия не била подписала Хагската конвенция международно споразумение, сключено през 1980 година, относно връщането на отвлечени деца в родината им (обединена Германия ще-

.' 150

ше да подпише споразумението през декември 1990). От департамента казали на Крейг, че единствената му възможност е да замине за Германия, да наеме германски адвокат, да спечели делото срещу бившата си жена, като докаже, че е неспособна да се грижи за децата, и да стиска палци съдът да му присъди родителските права след две-три години. Крейг обаче нямал нито търпение, нито достатъчно пари, нито вяра в германското правосъдие, за да опита предложената му възможност. Американската съдебна системапрепъвала всеки негов опит да получи родителските права над децата си. Какви изгледи за успех би имал в Германия, в германски съд срещу майка германка?