От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]
- Автор: Махмуди Бетти
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]». Краткое содержание книги:
Две седмици по-късно, на 13 януари 1989 година, съдът в Мичиган присъдил временно родителските права на Крейг.
Получих онова, за което се бях борил, ала децата вече ги нямаше тъжно рече Крейг.
В продължение на три месеца Крейг нямал никаква вест от дъщерите си нито по телефона, нито по пощата. Това били най-ужасните месеци в живота му.
Предадох се каза той и очите му се напълниха със сълзи. Плачех неудържимо, ужасно страдах. Не можех нито да ям, нито да спя. Чувствах се изгубен. Никой не можеше да ми помогне, а онези, които можеха, не го направиха.
Вечно бил без пари.Плащал наема за апартамента, в който живеел, както и вноски по погасяване заема за къщата, за да не я загуби. Подал молба да се върне и живее в къщата, но съдът я отхвърлил: при развода Вера получила правото да живее в нея и Крейг бил дал писменото си съгласие за това според закона тя все още имала право върху семейното жилище. Ето защо Крейг не можел да се върне да живее в къщата, но често се промъквал и обикалял из стаите, в които витаели спомени за децата как им приготвял закуските, как ги къпел и слагал да спят и още хиляди други неща. Оставил всичко така, както го заварил: представял си, че един ден Вера ще се върне, за да си прибере нещо забравено. Действията му били съвсем безсмислени, но „поне вършех нещо. Трябваше да направя нещо, за да си върна децата." Когато не можел да си наложи да напусне къщата, сядал на горната площадка на стълбището пред спалните на децата си и прекарвал там цялата нощ.
Родителите на Крейг не можели да понасят повече то-
151
ва положение и решили да изберат другия път: да платят на наемници, които да отвлекат момичетата и да ги доведат у дома. Писали на всички командоси, дали обяви във вестник „Наемник". Отговорът не бил особено окуражителен.Практически никой не искал да се изложи на изключително голямата опасност да прекоси отлично охраняваните граници на Западна Германия. Единственият положителен отговор получили от един професионален наемник, който се наричал Дебелака.
Ще свърша работата за 10 000 долара, но ги искам предварително. Освен това ще поемете разходите ми за път, храна, хотел и автомобил.
Цената е разумна казал бащата на Крейг. Тогава Дебелака добавил:
Но Крейг трябва да дойде с мен и ако е необходимо, да я удари по главата или каквото там се наложи. Аз ще го чакам в колата и ще закарам него и децата до границата. Там се разделяме.
Крейг се отказал от предложението, наричайки го „разходка с такси за 15 000 долара". Все по-ясно му ставало, че може да разчита единствено на себе си, за да спаси децата.
Горе-долу по това време, през април 1988 година, Крейг открил брата на Вера в Германия. Помолил го като баща-да му каже истината и братът потвърдил, че Стефани и Саманта са в Германия, уверил; го, че са добре, и се съгласил да помоли Вера да се обади на Крейг.
Час по-късно Вера му позвънила и лаконично казала: „Тук сме, добре сме и ще си живеем тук, докато сме живи. Това е положението. Не можеш да го промениш."
Крейг отвърнал хладнокръвно: „Щом сте щастливи, всичко ще е.наред." После разговарял за минутка със свито гърло с дъщерите си и бил потресен от ужаса в гласа на Стефани: „Кога ще дойдеш да ни вземеш, татко? Не ни харесва тук, много е лошо."
„Съжалявам, скъпа, отвърнал Крейг, не мога да дойда да ви взема." Знаел, че Вера слуша разговора, и не посмял да намекне за истинските си намерения сам да измъкне децата си месец по-късно.
Обмисляният в продължение на седмици план сега започнал да добива ясни очертания благодарение на активното участие на двама помощници, единият от които проявявал особен ентусиазъм. Другият бил любовникът на Вера, на когото му било писнало от Фулда и се върнал в
152
Маскегон малко градче с отлично развито лозарство. Крейг научил кота се прибира и го изчакал пред дома на родителите му, който се намирал на една крачка от Неговата къща (съдът най-сетне му разрешил да живее в нея).
Когато любовникът зърнал Крейг, излязъл на улицата. В едната си ръка държал бутилка уиски, в другата пълна чаша. Друг на мястото на Крейг би се изплашил. Бил гол до кръста и по тялото и лицето му се виждали дълбоки белези от стари рани спомен от бой с ножове в една местна кръчма. Държал се предизвикателно и се канел да се сбие с Крейг.