Призована от сенките

— Някои мои приятели са на пост тази вечер — поясни Мак — Мисля, че ще мога да ти помогна да се промъкнеш покрай тях.

— Трябва да уредя някои неща — добави Приткин, намятайки палтото си. Не му завиждах, като се има предвид, че навън сигурно беше повече от тридесет градуса, но предполагам, че нямаше много голям избор. Полицията вероятно щеше да възрази да се разхожда наоколо, изглеждащ като статист от „Взвод“, а да ходи насам-натам невъоръжен точно сега, щеше да бъде много по-нездравословно от топлинен удар.

— Предлагам да останеш тук, далеч от чужди погледи — каза той, отбягвайки очите ми — Почини си, ако можеш. Може би няма да имаш друга възможност в скоро време. И Мак да преработи стража ти — добави, докато се отправяше към вратата. — Ще имаш нужда от него.

Изскочи навън, сякаш всички хрътки на Ада бяха по петите му. Мак се обърна към мен и повдигна рамене.

— Това е твое решение, но бих те посъветвал да го обмислиш, любима. Феерия е страшно място, дори когато не е на прага на войната. Точно сега, не мога да си представя някой човек, който ще иска да отиде в близост до него.

— Ще помисля за това — обещах. Вероятно щях да го разпитвам още, но вниманието ми бе привлечено от Били, реещ се през стената. Плезеше ми се, така че предположих, че има новини. — Изморена съм — казах на Мак. Не беше лъжа, да делиш стая с Греите, не беше точно най-спокойното нещо, но главно желаех малко уединение.

— Ползвай леглото отзад — каза Мак. — Отмених ангажиментите си за днес, след като Джон се появи, така че няма да има нужда да се връщам там. Поспи поне малко, Каси.

Той имаше добри намерения, така че се въздържах да извъртя очи към него. Да, разбира се! Имаше само около сто причини, поради които да имам проблеми със заспиването.

Били ме последва отзад и аз се строполих на леглото, след като преместих настрани тефтер пълен със скици, купища книги за магии и използвани опаковки от чипс.

— Какво става?

Били свали почти прозрачната си шапка и си помаха с нея.

— Имам нужда от енергия — каза без предисловие.

— О, здравей и на теб, също.

— Ей, имах тежък ден, ясно?

— А аз нямам ли? Какво се случи в Данте? Всичко наред ли е?

— Да, ако под „всичко наред“ имаш предвид, че Кръгът е затворил мястото, докато го претърсват за някаква си фалшива пророчица и незаконно пребиваващи чужденци, които са й помогнали да се измъкне.

— Те претърсват? Но това е вампирски имот! — Причината да пратя при Казанова останалите неща от торбата беше, че съществуваше дългогодишен договор между маговете и вампирите. Той съдържаше строги забрани срещу това всеки от тях да навлиза в собствеността на другия без разрешение. — Дали са полудели?