![Том 5 (Исторически драми) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/7/2/tom-5-istoricheski-drami-bg-download.jpg)
Том 5 (Исторически драми) [bg]
- Автор: Шекспир Уильям
- Серия: Шекспир. Събрани съчинения #5
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: „Захарий Стоянов“
- ISBN: 9549559564
- Переводчик: Валери Нисимов Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Том 5 (Исторически драми) [bg]». Краткое содержание книги:
това велико кралство, тази наша
прекрасна Англия, таз родна майка
и дойка на почитани крале,
прославили се вредом по света
с дела на рицарство и християнство,
чак до упорната Юдея, гдето
е гробът свят на нашия Спасител —
когато си представя, че таз скъпа,
безценна люлка на велики хора
е дадена — о, смъртен срам! — под наем
като чифлик, като стопанство селско!
Таз Англия, която досега
бе обсадена само от морето
и даваше със скалния си бряг
добър отпор на влажния Нептун,
сега е в плен, обвързана позорно
в шумящи свитъци от овча кожа,
напръскани с мастилени петна!
Таз Англия, бленуваща победи,
сама се победи по срамен начин.
Да знам, че с мен издъхнал би тоз срам,
със радост към смъртта бих тръгнал сам!
Влизат Крал Ричард и Кралица Изабела, следвани от Омърл, Рос, Уилоби, Буши, Багот и Грийн.
ЙОРК
Пристига кралят. Мек бъди със него —
седло не носят буйните жребци.
КРАЛИЦАТА
Как чувствате се, чичо Ланкастър?
РИЧАРД
Е, как сме, Гонт? На своя пост все още?
ГОНТ
На пост все още, но изпосталял
от много постене по ваша воля:
за спящата си Англия не спя
и този пост безсънен ме стопи;
отказана ми бе и радостта,
подхранваща бащите — да не виждам
любимия си син, тоз втори пост
ме смъкна още повече, кралю;
а мойте мъки, те не знаят пост
и аз, от изпитания изпит,
от ядове изяден, се страхувам,
че този мой вързоп от кости жалък
за гроба ми ще бъде постен залък.
РИЧАРД
Болник тъй леко думи да плете?
ГОНТ
Над мойта скръб си правят глуми те —
от теб я имам аз и се старая
да я прикривам, за да те лаская.
РИЧАРД
Един умиращ да ласкае здрав?
ГОНТ
Най-често е обратно, тук си прав.
РИЧАРД
Защо тогаз ти мене ще ласкаеш?
ГОНТ
Защото си умиращ, без да знаеш.
РИЧАРД
Аз здрав съм, а теб виждам, че си зле.
ГОНТ
Пък аз зле виждам теб, и в двоен смисъл:
зле виждам те, и виждам те, че зле си.
Страната ти е твойто смъртно ложе,
в което ти лежиш със болно име,
свещеното си тяло поверил
на тези точно лекари, които
са го направили да заболее.
Безброй ласкатели са се вгнездили
във твоята корона, чийто обръч
е колкото главата ти, но кара
да страда тежко цялата страна.
О, ако твоят дядо би могъл
с око на прорицател да прозре,
че неговият внук ще носи гибел
на синовете му, за да държи
далеч от тебе бъдещия срам,
от трона би те смъкнал, преди още
да си го обладал, та, обладан
от злите духове, до туй да стигнеш,
че днеска да се смъкваш сам от него!
Да беше ти владетел на света,
пак срамно би било да отдадеш
страната си в аренда, а когато
на тоя свят владееш само нея,
свръхсрам за теб е да я срамиш тъй!
Не си ти крал на Англия, а неин
владелец само, чифликчия, който
е подчинен на нейните закони
и сам…
РИЧАРД
Умопобъркал се старик,
с предлога, че самият си във треска,
ти дръзваш с вледеняващи заплахи
да правиш бледи кралските ми бузи,
като изгонваш гневната ми кръв
от нейните владения! Кълна се
във кралската си власт, ако не беше
брат на сина на славния ни Едуард,
езикът ти, сечащ с такава смелост,
главата ти да е отсякъл вече
от тези непочтителни плещи!
ГОНТ
Не ме щади, о, сине млад на Едуард,
затуй че на баща му Едуард син съм!
Като новоизлюпен пеликан
кръвта на своя род ти пил си вече57,
и брат ми, простодушният ни Глостър,
могъл би да свидетелства, че никак
не чувстваш угризения, когато
ти трябва малко Едуардова кръв;
така че помогни на болестта ми
и, както прави Времето с косата,
срежи един цветец, отдавна сух!
Дорде си жив, да те покрива срам,
а след това да става по-голям! —
това за теб е моята прокоба…
Носете ме в леглото… после в гроба —
живота да обичат тез, които
живеят във спокойствие честито!
57
„… като новоизлюпен пеликан… пил си вече…“ — съгласно поверието пеликанът понякога, за да изхрани малките си, се наранявал и им давал да пият от собствената си кръв.